Водещият на предаванията „Модерна турска кухня с Максут“ и „Палитра от вкусове“ за кратко време стана любимец на публиката. Максут Ашкар е роден в Искендерун, голям пристанищен град на Средиземно море, основан от Александър Македонски под името Александрета и известен с вкусната си кухня, особено със сиропирания десерт кюнефе, който се прави от кадаиф, меко сирене и се пече във фурна.

Бил е мениджър и главен готвач в елитни истанбулски ресторанти, последно на Sekiz Istanbul. Наскоро отвори врати новият му ресторант Neolokal с модерна кухня от Анадола.

Откъде вземате рецептите за предаванията си и кое е модерното в тях, при положение че се казват например кебап по султански?

Търсим рецепти от Анадола, които отразяват кулинарната традиция на турците. Но не правя кебап по султански, защото не готвя за султани, а правя ястия, които лесно могат да се сготвят у дома.

Много е приятно да гледам как готвите, защото откривам близост с начина, по който и ние го правим. Не смачквате яйцето с пръсти например като западните ви колеги, а го чуквате и разделяте черупката на две, както съм научена и аз от баба ми и майка ми. Да не говорим, че много от ястията звучат по същия начин – кюфте, сутляш, кебап, чорба. Знаете ли нещо за българската кухня?

Сигурен съм, че има български ястия и в нашата кухня. Смятам, че османският период е причината за тази кулинарна приемственост. Всъщност гастрономията не е въпрос на граници. Надявам се някой ден да дойда в България и да се насладя на вашата кухня. Като нищо ще се почувствам у дома.

Роден съм в семейство, което обожаваше храната и обсъждаше вечерята, докато обядваше. Имах щастието да поживея с баба ми, когато бях на 7. Това, което свързваше 7-годишното момче и 70-годишната жена, беше кухнята. Прекарах две зими, помагайки й в готвенето. Предполагам, че там се роди страстта ми към него. Майка ми си има собствен ресторант, в който готви. С нея си споделяме рецепти. Тя ми издава тайните на традиционната кухня, а аз й давам рецепти за паста.

Кое е първото ястие, което сготвихте?

Една от важните ми задачи в кухнята на баба беше да пека кафеени зърна на тиган, като трябваше постоянно да ги бъркам, а след това и да ги смилам. Останало ми е в главата, понеже трябваше да приготвям съставка на напитка, забранена за мен, тъй като бях само на 7.

Каква е кухнята на родния ви град?

Сърцето на кухнята на моя край е в толерантността. Градът, в който съм роден, е известен с гостоприемството си към всички религии и култури. Така че кухнята е много богата и темпераментна. Акцентът е върху подправките със силен вкус и цитрусовите нотки.

Коя е кулинарната Мека на Турция? Бихте ли ни препоръчали някой регион, в който се готви особено вкусно?

Бих посочил два града: Газиантеп и Антакия. Това всъщност е общоприето – ако зададете въпроса на другиго, по всяка вероятност ще получите същия отговор.

В книгата си „Лакомството“ Мюриел Барбери разказва за изключително влиятелен кулинарен критик, който на смъртното си легло се опитва да определи любимата си храна. И се оказва, че божествено усещане са му дали единствено... еклерите от супермаркета. Кой е „божественият“ вкус във вашия живот?

Първо – все още съм жив... (усмихва се). Второ, за мен божественият вкус е този, който ме прави щастлив и той не е само един. За да може една храна да ме направи щастлив, трябва да бъде приготвена с ум и интелигентност, да е свързана с корените и да изглежда добре. В този смисъл аз готвя ястия, които са божествени за много хора.