Когато избрала операта за професия, Мария не знаела, че е родена на една дата – 15 декември – със своята бъдеща учителка, Маестра Райна Кабаиванска. С разлика от точно 50 години са двете, но знаете ли, наистина си приличат. При това не само физически – когато гледам Мария Радоева, сякаш виждам Райна Кабаиванска – с начина, по който говори и се смее, по който седи с изправена глава и вдигната брадичка, по който се движи.

Мария не прави някакво откритие, казвайки, че за да избереш оперното пеене, трябва да си малко луд. Тя открила тази лудост у себе си много рано. По-точно прабаба й я открила, когато я чувала силно да вика и да пее. Питала „Абе, това дете какво му става, защо не изпее някоя песен нормална...“ По-късно родителите й – хирург и зъболекарка – поощрили музикалните мераци на дъщеря си, когато едва 12-годишна заявила, че ще става оперна певица. Е, в началото се позасмели, но после, като започнали да я слушат по концерти, повярвали. „Истинско щастие е много рано да разбереш какво искаш от живота, аз съм късметлийка в това отношение. А най-трудно е дълго да се чудиш какво да захванеш.“

Мария 10 години пяла в Детския радиохор и смята, че това напълно е заместило музикалното училище, в което по традиция се подготвят музикалните таланти. Последвала Музикалната академия със специалност оперно пеене.

Майката на Мария обаче не заложила само на музиката като основно образование на двете си деца. В продължение на 10 години вкъщи идвал учител по английски, а немският се подразбирал от само себе си – учели в немско училище. Завършили обаче и английската гимназия като частни ученици. После... „Безразсъдно и с много увереност започнах да се явявам на конкурси по света“, казва Мария. Правела го като на шега, но я избрали на Neue Stimme (нови гласове – б.а.) в Германия, един от престижните световни конкурси. Тогава големият диригент Густав Кун я поканил в своя майсторски клас. Така от едно много невинно решение да се яви на някакъв конкурс животът й се преобърнал и тръгнал като по магистрала.

Маестро Кун, още докато била на 20, й казал, че има всички качества да постигне много, но трябва да бъде търпелива. Гласът й, нейният вид глас – лирично сопрано – щял да започне да се развива едва когато стане на 30 и може би ще достигне апогея си на 40. Тогава си казала: Оооо, не! Но в момента, в който спряла да се ядосва, да бърза, нещата потръгнали. И животът й станал прекрасен.

прекрасен живот в операта Мария казва, че първото условие да е щастлива е нейното семейство, което чувства като свой гръб. Дори и да не успява, то я подкрепя. Но какво значи неуспех? Всичко, което се случва, е стъпка напред според нея.

Тя вече се подготвя да пее Абигейл в „Набуко“ от Верди в Австрия. Един нов прочит на операта, невероятно предизвикателство, защото нейният глас не е този, който сме свикнали да слушаме – Гена Димитрова. Избрана е и за конкурса „Чайковски“ в Москва през юни. Райна Кабаиванска била поканена да журира, но отказала – не само защото Мария е една от нейните ученички.

И други са отбелязвали, че дори и само като гледат Мария, виждат у нея много от Райна Кабаиванска. Тя го смята за голям комплимент, наистина най-много след майка си тя уважава своята Маестра Райна. Иска да прилича на нея по това, че тя не се интересува какво другите казват за нея независимо дали е позитивно, или негативно. Живее живота си. Върви по пътя си, без да позволява на никого да й влияе.