влюбена и много суетна Така накратко и през смях се определя Мария. Живее в Милано, пътува навсякъде. Дори и когато е уморително и напрегнато. Все още няма школовка в приготвянето на багажа. Прави го в пълна какофония и взема винаги повече, отколкото й е нужно. Защото е изключително суетна. Качество, отнесено към приготвянето на багажа, определено с отрицателен знак. „Онзи ден като застягах багажа си да дойда в България, при това само за осем дни, взех багаж като за 80“.

Има син почти на шест години. И казва, че с най-голямо удоволствие би си родила и още деца. Омъжена за италианския диригент Тито Чекерини, банална комбинация, смее се Мария. Той е по-голям от нея и елегантно е овладявал нейните детински изблици. Включително и драмата със забременяването – Мария не смятала, че е готова за майка. Не чувствала майчински инстинкт, дори и симпатии към децата въобще. Чудела се какво ще прави с това детенце, горкичкото. Но когато се родил Никола – кръстен е на брат й и на дядо й, усетила, че щастието й не е било пълно без него. Било й трудно да пее бременна, спряла в осмия месец.  

Никола сега пее, как иначе в това семейство, още не свири на нищо, но със сигурност пианото го чака. Мария смята, че всеки трябва да свири на пиано, да има музикална грамотност и култура. Не е амбициозна по отношение на сина си може би защото вижда, че той е любопитен и сам иска да учи. Казва, че смята, пита, чете. Като баща си.

Прекрасно се разбира със семейството на съпруга си. От момента, в който я видели, те я обикнали. И били готови да я носят на ръце, отгатвайки желанията й. Казва, че родителите му дори биха искали да са по-близки, но тя била малко нещо тъмен балкански субект.

българска фамилия = престиж Не носи фамилията на съпруга си, първо, защото в Италия жените не вземат фамилиите на мъжете си. Можела е все пак да го направи, но: „Аз се казвам Мария. Като взема италианска фамилия, кой ще разбере, че съм българка?“ А мъжът й, без специално да са разговаряли за това, споменал, че в оперния свят е престижно да имаш българска фамилия. Все още.

„Лежим на стари лаври“, казва Мария. Това в никакъв случай не я облагодетелства, но й носи едно допълнително уважение към това, което тя самата заслужава. Във всеки оперен театър, в който е пяла, са й казвали: О, аз съм пял(а) с един кой си българин, българка!  

Мария се вижда като бъдеща прима. Тя и сега се чувства така, „аз съм вътре“, казва. Имала е моменти – на прага да се откаже. Но питайки се какво друго би могла да прави, решила, че все пак това е, което прави най-добре. „Може да е лошо, но за мен е най-доброто. И мога без всичко друго, но без да пея, не.“ И разказва как преди две години имала много труден период с „Реквием“ на Верди. Пеела и плачела всеки ден. Докато не се събудила една сутрин и не установила, че просто го може. Запяла и било станало!

винаги различна Мария обича да е различна. Непрекъснато променя цвета на косата си, но други експерименти с външността си казва, че не би направила. Дрехите й са различни, променя се с тях. Забавлява се с това как понякога заради грима, прическата и облеклото приятелите й не я разпознават. Трудно избира облекло и аксесоари, когато тръгне на шопинг. Напоследък е започнала да си прави списъци – какво би й се искало да има. Защото безцелното търсене често води до безумни покупки. Последната книга, която прочела, е на модна журналистка от САЩ. Направил й впечатление един моден съвет: когато пазаруваме, ако веднага не ни дойдат наум поне три начина, по които да носим даденото нещо, да не го купуваме.

Мария държи на здравословното хранене, но е изкушена да прави съвсем не здравословни сладкиши и торти. Хоби! За рождения ден на сина си миналата година извъртяла двуетажна дизайнерска торта. Тази година поръчката е за триетажна. С пандишпанени блатове, кремове и украшения. Чака я голямо точене, бъркане, но си има целия инструментариум и твори на воля. Изцяло посветена на това, което прави.