Д-р Петър Москов - Мистър министър
Как е избрал специалността си – анестезиолог и къде държи в момента докторската си престилка? За футбола, лекарските сериали, броя на костюмите и вратовръзките в гардероба
Адриана Попова 10 August 2015
През юни имате имен ден. Празнувате ли?
В клиниката, в която работех, имените дни бяха свято нещо. Именикът се залива с огромен съд със студена вода. В това отношение аз имам известно преимущество пред колегите ми, които се наричат Иван или Димитър, защото моят имен ден е през лятото... Част от вътрешноведомствения хумор е това. Борба с бърнаут.
Във връзка с тази борба – разтоварват ли ви лекарските сериали?
Преди месец-два се прибирам бая късно вкъщи, тръгвам да натискам по дистанционните – нали дистанционното е фалически символ, мъжът в къщата трябва да го държи. Ти управляваш... телевизор. На три поредни програми имаше лекарски сериали.
Изумявам се от стандартни реплики – някой, най-често красивата сестра, която е влюбена в доктора, изкрещява: „Докторе, губим го“. Какво си намерил, та да го загубиш? Достатъчно ми е това, което виждам през деня, за да гледам медицински сериали вечер.
Ако нещо брутално ми тежи в битието ми на министър, то е, че трябва да бъда с костюм и връзка. Аз съм с впечатлението, че официалните дрехи ми стоят като подарени.
Не искам да формирам подсъзнателно усещане в него, че трябва да стане лекар или учител. Той е на 5 и половина и според мен иска да бъде джедай. Не съм много сигурен къде се учи за джедай, но пък двамата се учим, че джедаите ще победят независимо колко силна е Империята.
Аз наистина го вярвам и искам да накарам и него да вярва в това. Иначе бих бил щастлив, ако стане лекар, защото това е професия, която ти дава чувство за удовлетвореност. Но трябва да запазиш реална самооценка – нито си бог, нито да си постоянна жертва на собствените си съмнения.
Синът ви знае ли в момента баща му какъв е?
Знае. Не ме е питал какво точно е да си министър, но той много гледа телевизия. И един път ми каза: „Тати, сега слушах един по телевизията, каза, че не ставаш за нищо“. Как да му обясня, че човекът се нарича Лютви Местан и няма причина да го слуша какво говори. Но някак си действа унизително на бащата, когато синът му е чул такова нещо. Друг път приятели го питаха: „Знаеш ли на баща ти началникът кой е?“ Той каза: „Аз съм го виждал по телевизията, говори пред едни микрофони и обяснява едни неща“. Предполагам, че е визирал Борисов.
Как се чувствате като човек с по-висок рейтинг от премиера?
Няма да кажа, че ми е неприятно, нито че не ме интересува. Това доверие е до голяма степен в аванс. Гледам на него като на средство да могат да се реализират смислени неща. Иначе въобще не ме интересува. Вярвайте ми, не се обиждайте, но в момента, в който ви давам това интервю, не ме интересува какво си мислите за мен. Опитвам се да бъда откровен в това, което говоря. Данък обществено мнение не плащам много отдавна.
Изглеждате като човек, който има отношение към облеклото.
Наистина ли? Тук ме изненадвате.
Сутрин лесно ли решавате какво да облечете, като се изправите пред гардероба с 30 костюма и 60 вратовръзки?
Ако нещо брутално ми тежи в битието ми на министър, то е, че трябва да бъда с костюм и връзка. Аз съм с впечатлението, че официалните дрехи ми стоят като подарени. Повече от 5 костюма нямам. Майка ми ми е разправяла как като дете, като ми вземат нова дреха, стоя и рева като диване, защото си харесвам старите неща.
Докато говорим, въртите халка на пръста си. А никой не знае нищо за съпругата ви.
Това е неин съзнателен избор. По никакъв начин не иска да променя начина си на живот. Поддържам я в това решение.
Колежка ли ви е?
Тя работи от 2003 г. в Социалното министерство и се занимава с одитиране на европейски програми. Или поне така ми е казала (смее се).
Вкъщи тя ли слага диагнозите, когато някой кашля, киха?
Истината е, че може би 90% от грижите за детето са главно нейни. Аз помагам.
Щастлива ли е, че живее с лекар?
Дали живее с лекар, или с бетонобъркач... щастието е относително.
Е, особени сте.
Има мъжки фолклор – защо на мен ми се падна баш тая жена. Не ти се е паднала, пич. Общо взето е едно и също, въпросът е да не е някаква змия да ти пие мозъка. Има френска пословица за това какво може да направи една жена от нищо. Една жена от нищо можела да направи шапка, салата и скандал. Това мисля, че важи за всички жени (смее се).
Как се запознахте със съпругата си?
Чакайте да видя дали ще си спомня (смее се). Мисля, че приятели ни запознаха. Тя е родом от Панагюрище. Те там всички са хайдути, възрожденци, боримечковци. Да е жива и здрава жена ми, изключително свестен човек.
Д-р Москов да не се поддава на опиянението от поста,да не се изхвърля да квалифицира прибързано тези,които му показват грешките!
Неприемането на критика е нарцисизъм,недопустим за политик и лекар!Диалогичност,компетентност и разум,не реваншизъм.Всичко в името на българите,не на "нашите"хора.Така ще разберем какъв потенциал има и дали е достоен.