Щастливо съвпадение... Докторите, които познавам, не са от най-здравословно живеещите хора. При вас как е?

Че не живея здравословно, не живея. Най-напред е перманентният стрес. Публичен факт е, че пуша много. Опитвам се, когато имам възможност, да спортувам. И да ограничавам количеството цигари.

Какво спортувате?

Ходя на фитнес, когато ми остане време, с приятели. Напоследък е мъчително, защото ако се случи веднъж в месеца да остане време, след това има двудневна или тридневна болка при движение.

А усилия в областта на здравословното хранене има ли?

Ще разделя отговора си на две. Единият е на човек, формиран в града, на улицата. И след това ще ви кажа няколко думи като министър. От една страна, ми е чужда тази мания, свързана с всичко с представката био. Като градско момче твърдя, че моментът, в който някъде на „Шишман“ затвори бар и на негово място се появи нещо с представката био, е победа на селото над града.

От друга страна обаче, извън залитането по определени неща, защото нито една крайност не е добра, е изключително важно какво ядем. Сега подготвяме законопроект за информационна кампания за храни с доказани вредности – джънкфуд, енергийни напитки. Ще ги маркираме и всеки ден ще обяснявам аз, моля ви и вие – че това е вредно за децата ни. Възнамеряваме да въведем и такса върху тези вредности, която да отива в профилактика, училищна просвета, финансиране на медицинска дейност.  

Вие на какво учите сина си за храненето?

Уча го да яде неща, които наистина са полезни. Водим пунически битки да редуцираме желанието му да яде всевъзможни неща, и то заради определени подаръци в тях. Оказва се, че съм длъжен да купя нещо, в което има стикер на не знам си какъв супергерой. И сме стигнали дотам, че купувам нещото, той получава стикера, а аз изхвърлям боклука, който е за ядене.

Много родители ограничават децата си откъм прием на месо или не им дават изобщо. Избягват глутена.

Всяко изваждане на определена съставка – дали ще са белтъчини, мазнини, от храната, е вредна. Казвам го като лекар. Въпросът е да има баланс. А пък аз без месо не бих могъл да живея. Моля за извинение читателите ви вегетарианци, но считам, че те дълбоко грешат. Ако няма голяма и сочна телешка пържола, аз не съм същият, разберете.

Вие подлагали ли сте се на диета?

Това е нещо, което не мога да направя. И в момента се налага, но... Аз много бързо качвам и свалям килограми. Опитвам се да компенсирам с повече движение.

Говорих наскоро с футуролог – според научните технологии безсмъртието е на една крачка. Вие до колко години планирате да живеете? 120 години, от тях 50 в министерството ли?

Да не ги определяме като абсолютно число, на първо време бих искал да доживея „Арсенал“ отново да стане шампион на Англия. После ме питайте пак.

Във фейсбук сте постнали ваша снимка с Теди Москов, Радан Кънев, Юли Вергов с текст: „Важното е да останат момчетата в нас“. Как съхранявате момчето в себе си?

Трудно е да не се поддадеш на нещата, които вървят с това да си министър. Кола, секретарка, телефон, който решава повечето ти житейски проблеми. Опитвам се да не се давам. Харесва ми да си сложа чантата през рамо и да мина двата километра от вкъщи до министерството пеша. Харесва ми да си говоря с хората по улиците. Дали ще ме псуват, или ще си говорим други работи... Момчетата могат да намират малките радости.

Кажете някоя малка радост.

Миналата седмица бих на карти, на белот. Зарадва ме.

Добър ли сте на карти?

Аз не съм добър, аз преподавам. За съжаление, напоследък нямам време да го правя и студентите, както се казва, страдат. Синът ми се учи да кара ролери – как си разцепи главата, не е истина. Аз търча след него, това ми доставя удоволствие. Странно ми е, като вляза в магазина да си купя нещо, все ще се намери някой да каже – доживях жив министър да си пазарува. Как иначе – като си министър, не ядеш ли, не купуваш тоалетна хартия ли? Душевно същество ли ставаш?

Имате ли план Б за времето, когато престанете да бъдете министър?

Ще се върна към професията си. План С няма. Нямам намерение да натрупам много пари и да замина да живея на Карибите.

Не звучи лошо.

Един приятел преди много години, може би беше Михаил Вешим, ми каза: „Пред българския мъж има проста дилема – дали искаш да можеш да гледаш детето си в очите, или искаш да гледаш Женевското езеро при залез слънце. Решаваш какво от двете искаш и животът е прост“. Сигурно има хора, които са постигнали и двете – уважавам това тяхно качество.