Харпър Ли или за кожата на присмехулника
Авторката на един от класическите романи в съвременната американска литература - "Да убиеш присмехулник" - си отиде на 19 февруари 2016 г. на 92-годишна възраст. По-малко от година преди това на бял свят се появява "новата" й книга - "Go Set a Watchman", издадена у нас от ИК "Бард" със заглавието "И страж да бди на пост". По това време Харпър Ли е вече почти напълно изгубила слуха и зрението си и има сериозни проблеми с паметта. Това дава повод на мнозина да си зададат основателния въпрос: дали писателката е била в състояние сама и в пълно съзнание да даде съгласие за публикуването на романа й, рекламиран като продължение на култувата й творба "Да убиеш присмехулник".
Ирина Иванова 09 July 2015
Харпър Ли
Когато статистиката говори, и боговете мълчат. До този момент в целия свят са продадени над 30 милиона копия от „Да убиеш присмехулник“, като търсенето не намалява с времето, а напротив – увеличава се. В последните години се продават по около 750 хиляди на година. Напомняме, че в първия роман на Ли става въпрос за съдебен процес срещу чернокож работник, обвинен в изнасилването на бяла жена, видян през очите на три деца, а действието се развива през 30-те години в американския Юг, родното гнездо на Нел Харпър Ли. Книгата е преведена на 40 езика и е най-четеният роман в САЩ във възрастта 12-17 години. Във Великобритания пък в някои класации поставена на първо място - като енай-добрата книга на всички времена. Едноименният филм с Грегъри Пек в главната роля печели три Оскара. Самата Харпър Ли е удостоена с „Пулицър“ и е спечелила над милион и половина долара от авторските права върху единствения си роман. Преди време Опра Уинфри определи книгата като „романа на Америка“.
В края на живота си Ли е с парализирана лява половина на тялото, загубила е напълно слуха си и е с 95% слепота, но най-страшното е, че вече е загубила й паметта си. На практика писателката вече е загубила паметта си. Ето защо над „голямото завръщане“ на авторката на „Да убиеш присмехулник“ продължава да виси голяма въпросителна: дали възрастната и напълно безпомощна жена въобще е способна да вземе самостоятелно решение, или амбициозната Тоня Картър и още по-амбициозните (и алчни?) издатели са й... „помогнали“.
Дали ако беше с ясно съзнание, Харпър Ли, която в продължение на 55 г. не издаде нито една нова книга и живя в медийно отшелничество, щеше да се реши на подобна стъпка в края на живота си? Да не забравяме, че през 2013 г. списание Vanity Fair публикува огромно разследване за съдебния процес, който Алис Ли, сестрата на писателката, води с дългогодишния й литературен агент Самюъл Пинкъс заради опита му да измами Харпър Ли и да отмъкне авторските права върху знаменитата й книга. Още тогава в делото, в което са намесени и наследниците на Джон Стайнбек, също пострадали от Пинкъс, едно от основните обвинения, повдигнати към агента, е, че Харпър Ли не е в състояние да взима самостоятелни решения. Интересно как така осем години по-късно това се е променило? Още повече, че междувременно през 2011 г. на 101-годишна възраст Алис Ли, единственият й близък човек и вероятно единственият на този свят, на когото му пука за интересите на Харпър Ли, си отива от този свят.
Наистина ли Харпър Ли, която прекарва последните си години в дом за възрастни хора, нуждаещи се от асистенция, сама е дала зелена светлина за романа? Над живота и творчеството на писателката винаги са тегнели въпроси без отговор. Наред с Уилям Фокнър, Тенеси Уилямс и, разбира се, Труман Капоти, Харпър Ли е сред най-ярките представители на великите литературни традиции на американския Юг. Освен че израстват заедно в малкото градче Монровил, щата Алабама, двамата с Капоти са изключително близки до смъртта на писателя през 1984 г. Всеизвестен факт е, че именно той е прототипът на Дил от „Да убиеш присмехулник“, както и че Харпър Ли е работила рамо до рамо с него при разследванията му за романа му „Хладнокръвно“. Един от най-старите и все още тиражирани слухове е дали наистина тя е авторът на „Да убиеш присмехулник“, или нейният приятел от детинство Труман се е изявил като „ghostwriter“ („писател в сянка“), тоест – написал е книгата и поради някаква причина е подарил авторството на милата си Нел (както е рожденното собствено име на Ли). Между другото, в свое интервю сестрата на Харпър Ли споделя, че Капоти бил изключително засегнат от факта, че приятелката му печели „Пулицър“, а самият той – не. За всеки, който е чел и „Да убиеш присмехулник“, и творбите на Капоти обаче е ясно, че подобни съмнения не би могло да има, тъй като става въпрос за коренно различни писателски стилове. Основната причина да продължава тази дискусия се крие в необяснимия факт, че след гръмкия световен успех на първата си книга Харпър Ли замлъква и на практика се скрива от света.
Самата писателка никога не дава задоволително обяснение защо се случва така, но истината е, че в подобно доброволно отшелничество, при това горе-долу по същото време, се оттегля и Джеръм Дейвид Селинджър, който също не издава друга книга след шедьовъра си „Спасителят в ръжта“.