Що се касае до задължителните имунизации, в действащия в България Закон за здравето са предвидени сериозни глоби както за родителите, така и за лекарите, които не прилагат имунизационния календар. Задължителните имунизации не са индивидуален акт, а решение на общността като цяло.

За да постигнат ефект, те разчитат на определено имунизационно покритие. Когато един родител решава да не имунизира детето си, това рефлектира върху ефективността на решенията на другите родители за имунизирането на техните деца.

Дали да има задължителни имунизации е решение, което бихме могли да вземем ефективно единствено като общност, а не изолирано и поотделно. В Швейцария бе организиран национален референдум да бъдат ли премахнати задължителните имунизации. Швейцарците решиха да ги запазят.

Във Франция приеха закон, според който суперслаби модели не могат да участват в модни ревюта. Как бихте коментирали от гледна точка на биоправото?

Ограничението, за което говорите, е свръхреакция на невероятно силното въздействие на модната индустрия. То се умножава многократно от медиите, превръщащи определени модели в норми за телесна красота. Възприемането на човешкото тяло като фетиш води до утвърждаването на множество социални практики по неговото „отглеждане“ съобразно заложените модели за подражание.

Много хора са готови на всичко, за да изглеждат добре – което те възприемат като шанс да успеят в едно соматично общество. Ако едно време поговорката е била: „По дрехите посреща, по ума изпращат“, то днес тя би могла да бъде преформулирана така: „По дрехите посрещат, по тялото изпращат“ или дори: „По тялото посрещат и по тялото изпращат“.

Твърде слабите модели въплъщават крайността, до която може да стигне човек, който иска да изглежда красив – той може да се самоунищожи. Самата модна индустрия осъзна опасността, която носят тези модели. И това направи възможно приемането на специален закон, който забранява жени с индекс на телесната маса (BMI) под определени параметри да бъдат наемани като модели в ревюта. Така манекенът, който на практика е норма за подражание, бе превърнат и в правна норма.

Долче и Габана се обявиха срещу отглеждането на деца от хомосексуални двойки. Елтън Джон се обиди и обяви бойкот на дизайнерите. Чия страна да заемем – не емоционално, а рационално?

Отглеждането на деца от хомосексуални двойки предизвиква тревога за това как специфичната сексуална ориентация на „родителите“ ще се отрази върху отгледаното от тях дете. По тази причина в повечето страни, където е допуснато лица от един и същ пол да сключват брак, е забранено те да осиновяват деца.

Връщаме се на въпроса как да дефинираме добрия родител, или в случая – добрите родители и доброто за едно дете семейство. Трябва ли родителитевинаги да са двама, винаги да са мъж и жена, винаги да са с определена възрастова разлика помежду си, без роднинска връзка и пр.

Дали това са норми за семейството, наложени с оглед интересите на общността, или са действителна гаранция за постигането на най-добрия интерес на детето? Знаем, че светът е пълен с нещастни, осакатени, разорени и разпаднали се семейства. Някъде там – в остатъците от подобни семейства, продължават да търсят пътя си създадените в тях деца.

Много от тези деца не успяват да постигнат удовлетвореността, която заслужава всеки човек, но други значително надрастват връстниците си, използвайки страданието си, за да разберат и проумеят света в дълбочина.

Според мен въпросът за това що е добро семейство трудно може да бъде разрешен по нормативен път, а и всяко общо формулирано правило за поведение може лесно и бързо да бъде опровергано от практиката.

Какви предизвикателства поставя смяната на пола?

Смяната на пола е практика, която макар и неуредена в българското законодателство, е допусната от съдебната практика, включително от практиката на Върховния касационен съд. Истинските предизвикателства при смяната на пола обаче са свързани с последиците.

Представете си какво би станало с брака на едно лице, след като то промени пола си. Българската конституция дефинира гражданския брак като доброволен съюз между мъж и жена. След промяната на пола на единия от съпрузите бракът ще се окаже съюз между лица от един и същ пол – нещо, непозволено от българското право.

Липсва обаче основание, на което да прекратим подобен брак. Той ще може да бъде прекратен евентуално чрез развод, но затова е необходимо искане поне на единия от съпрузите. Друг сериозен юридически проблем възниква в случаите, когато лицето, променило пола си, вече е станало родител.

Ако лицето е било мъж и е станал баща на едно дете, остава ли такъв („баща“), след като вече в личната му карта пише, че е жена? Или става майка, и то втора майка? За да се избегне възникването на подобни въпроси, може да се забрани допускането на смяна на пола в случаите, когато лицето се намира в брак или вече е станало родител.

Такива ограничения обаче не се съдържат в действащото българско законодателство поради простата причина, че то не предвижда въобще предпоставки за смяна на пола. Нещо, допуснато от съдебната практика.

Биоправото се занимава и с голотата на човешкото тяло. Как бихте коментирали от такава гледна точка дискусията за кърмене на обществени места?

Голотата на човешкото тяло е било по правило територия на изкуството. През последните десетилетия голото тяло силно се комерсиализира и от еротика се превърна в заливаща всички възможни медии порнография. От друга страна, тялото се превърна в инструмент за отправяне на дръзки политически послания и провокации.

Разголени плакати, рекламиращи модни дрехи, съжителстват със самозапалващи се или пробиващи се голи тела. Употребата на голотата на площадите е начин за привличане на внимание, когато нищо друго не е успяло да направи видимо и чуто едно послание.

Дискусията за кърменето на обществени места е част от по-големия дебат за пространствата, налагащи и изискващи определен телесен код. Ние показваме телата си по различен начин вкъщи и на улицата, на плажа и в църквата, в съдебната зала и в мола.

В някои случаи голотата е хулиганска проява, в други – артистичен пърформънс, а в трети – феминистка акция. Голотата е и начин да напомним за своята телесност, която, в зависимост от контекста и намерението, можем да свържем или с нашата уязвимост, или с нашата подвластност на плътската наслада, или пък защо не – с нашето родителство.

Не смятам, че кърменето на обществени места реално създава някакъв особен проблем в България.