Във Великобритания разрешиха създаването на човек с гени от трима родители за предпазване от митохондриалната болест. Така не се ли открива пътят към създаване на дизайнерски бебета?

Не виждам нищо скандално. Допуснатата във Великобритания практика продължава да бъде част от репродуктивната медицина, която има за цел да лекува. Действително, с всяко нещо може да бъде злоупотребено. Но не всяка възможност за злоупотреба трябва да бъде превръщана в аргумент за забрана.

Ако приемем противното (т. нар. аргумент за наклонената плоскост), то тогава защо не са забранени цигарите, алкохолът, както и редица хранителни и лекарствени продукти, които, използвани в по-големи количества, могат да убиват? Желанието за свое дете е един от най-силните двигатели не само на интимните отношения между хората, но и на съществуването на една общност.

Правото трябва да уважава това желание и да предлага средства за преодоляване на определени пречки, които го възпрепятстват. Отново става въпрос за договаряне и спазване на определена граница. За да я дефинираме, според мен, трябва да си отговорим на въпроса от кой момент предлаганата репродуктивна технология се превръща от лечение в услуга? Именно в този момент напускаме сферата на медицинската помощ и навлизаме в търговския оборот.

Ако генетично увредените плодове се абортират масово, това не би дало шанс на хора като Стивън Хокинг. От друга страна, ще се предотвратят човешки страдания.

Има родители, които избират да създадат и отгледат деца с определени особености, възприемани от другите като увреждания и заболявания. Преди години беше нашумял случай, при който глухонеми родители използваха методите на инвитро зачеване, за да са сигурни, че детето им ще бъде глухонямо като тях.

Мнозина ги обвиниха, че така го увреждат, но те се защитаваха с твърдението, че да си глухоням, не е увреждане, а особена част от семейната им и личностна идентичност. Твърдяха, че светът на пълното мълчание е много по-красив от този, в който живеят говорещите и чуващите хора.

В книгата на Джоди Пико „Споделен живот“ е разказана историята на едно семейство, в което едно от двете деца на две години развива левкемия. За да спасят живота му, неговите родители зачеват инвитро трето дете (също момиченце) със 100% съвместимост като възможен донор на по-голямата й сестра.

Повече от 10 години то служи като резервна банка за кръв, костен мозък и други телесни тъкани за сестра си, докато един ден решава да откаже да бъде средство за осигуряването на живота на друг човек, пък бил той и собствената й сестра. Книгата поставя сериозния въпрос защо създаваме децата си. Има ли причини за това, по-малко валидни и по-малко „убедителни“ от други, и ако има, кое ги прави такива?

Светът е изключително фокусиран върху храната. Не е ли нов вид фанатизъм постоянно да мислиш какво ядеш?

Храната от физическа необходимост е превърната в индустрия за удоволствие и дори за забавление. Тя все повече се превръща в символ за идентичност (например вегетарианците и веганите) или в средство за постигане на красота (спазването на диети, разделното хранене и пр.).

Включването на някои храни в режима ни е залог за престиж – такива са скъпоструващите стоки, преминаващи десетки хиляди километри от мястото на производството до мястото на консумирането (плодове, сирена, сортове кафе). Безспорно една от модерните „моди“ е здравословното хранене.

Като всяко нещо, което се изразява в търсене, то създава и сериозно предлагане. А търговците, които предлагат, желаят това, което предлагат, да се утвърди като норма. Това превръща конкуренцията между маркетинговите кампании в борба между идеологии за здраве. В дебата за това какво да ядеш трябва да участват не само търговци, но и много други, несвързани с тях, специалисти: естети, философи, психолози, етици.

Правят се сериозни изследвания и в т. нар. нутрицевтика – превръщането на храните в лекарствени продукти. Ако тази идея се осъществи, с изяждането на един домат може да се имунизираме срещу определена болест, тъй като в домата се съдържа ваксина. Дори е възможно в бъдеще тази ваксина да е „естествено производство“ на самия домат – резултат от предизвикана от човека генетична мутация на растението.

Български родители искат здравните власти да одобрят създаването на вегански групи в детските градини. Докъде се простира правото на родителите да решават кое е добро и кое не за децата им? По същия начин стои въпросът с отказа от ваксини.

Принципът в семейното право е, че родителят е най-близо до детето и по правило го обича най-много и ще положи максимални грижи за него. Тяхното решение е юридически валидно, освен ако не се докаже, че е свързано с причиняването на пряка и недвусмислена вреда за живота, здравето или развитието на детето.

Някои практики на отглеждане на детето, сред които и установяването на ограничителен режим на хранене, предизвикват определени съмнения за начина, по който се отразяват върху здравето му. Като че ли обаче няма достатъчно сериозни изследвания, които да доказват категорично тези притеснения. Може би това е причина в законодателството ни да няма изрична забрана на подобни родителски практики.