Луис Аркет, бащата на Патриша, е актьор и продуцент. Кръстен е на един от прапрадедите си, участник в първата американска експедиция, успешно прекосила територията между Атлантическия и Тихия океан. Така че Аркет най-напред са част от американската история и едва след това – от хрониките на Холивуд.

Скоро след смъртта на Клиф – Патриша била на около 8 години – семейството й се мести от родното Чикаго в хипи комуната Subud някъде във Вирджиния. Subud било едно стотиците източни духовни учения, пръкнали се на бял свят през 60-те и 70-те – нещо като индонезийски будизъм, който за повечето си последователи завършвал с приемането на исляма, както се случило и с Луис, бащата на Патриша.

През седемте години, които малката прекарва с родителите си в комуната, всеки от тях си сменя по три пъти имената, понеже непрекъснато скачат от едно духовно учение в друго. Накрая все пак Луис завинаги акостира в исляма, а Марди си остава, разбира се, еврейка. Обаче и двамата медитират. Децата им – също. Така било прието през 70-те.

Условията в комуната са ужасни – без електричество, течаща вода и нормална вътрешна тоалетна. Но когато някой на майтап подхвърля: „Е, чудаците Аркет!“, децата възмутено заявяват: „Не сме чудаци, нормални сме“. През 2011 г. обаче в шоуто на Опра Уинфри, където се коментира излизането на Дейвид Аркет (тогава женен за Кортни Кокс) от клиника за лечение на зависимости, Патриша и Розана най-после казват цялата истина: „Нашите бяха откачалки“.

По време на живота им в комуната и баща им, и майка им са пристрастени повече към алкохола и наркотиците, отколкото към медитациите и духовните практики. Скандалите са всекидневие и често прерастват в насилие. Проблемът е, че и двамата обичат да смесват алкохол с кокаин, хероин или с различни треви.

„Непрекъснато някой замеряше някого с чинии, бутилки, чаши, обувки или дори със столове. Мятаха се и ножове. Целите стени бяха в дупки, защото нашите бяха прекалено пияни или дрогирани, за да нацелят мишената си“, спомнят си сестрите. Семейството им е като минно поле и въпреки че като деца всички те стъпват много внимателно, никога не знаят с коя от многото личности на родителите си ще им се наложи да общуват днес.

Розана признава, че майка им била доста по-опасна от баща им. Веднъж Марди я намушкала в ръката. Патриша пък споделя, че при един от „пристъпите“ си майка й я душила с голи ръце, докато не припаднала. „Да си Аркет, е болест. Наследствена. Всички сме засегнати от нея“, казват сестрите.

По-късно Луис и Марди получават помощ и постепенно се съвземат. Накрая Марди дори става семеен терапевт. В крайна сметка пропастта между родители и деца Аркет се запълва. Успяват да си простят и да започнат отначало. Нищо обаче не остава без последствия. Луис и Марди все пак се разделят.

Патриша смята, че именно на случките от детството си в комуната дължи огромната си толерантност към различните от нея, към всякакви раси, религии и сексуални ориентации. Никой не може да я шокира с истината за себе си. Когато брат й Робърт започва да се облича като жена и сменя името си на Алексис, Патриша първа от семейството го прегръща с думите: „Бъди щастлива, Алексис!“, и дори му измисля артистичния псевдоним, с който да участва в шоу за травестити из нощните клубове – Eva Destruction, т.е. Ева Разрушителката.

Фалшивата орхидея на Кейдж

През пубертета Патриша е връхлетяна от мощна хормонална буря. Дори Марди започва да се страхува от нея. Когато Патриша е на 12, заедно с бандата й - деца от комуната, които също като нея не знаят кои са и какво да правят със себе си - са арестувани за кражба.

На 14 Патриша разбира, че баща й се среща с друга жена и не може да понесе изневярата му. В знак на протест обръсва половината си глава, боядисва другата половина в цвят лилав и избягва при по-голямата си с 9 години сестра Розана. Розана вече е минала по този път и се е установила в Ел Ей, където се пробва като актриса и разбива музикантски сърца. (Известен факт е, че именно на Розана Аркет е посветена култовата песен на групата „Тото“ „Розана“, че е дългогодишна муза и любима на Питър Гейбриъл и че е била омъжена за един от легендарните холивудски композитори – Джеймс Нютън Хауърд.)

За разлика от Розана, която е изключително самоуверена, Патриша изживява големи драми с тялото си, особено като тийнейджърка. Не може да се понася гола и три години ходи на психоаналитик. Един ден на връщане от сеанс влиза в магазин за деликатеси, за да подкрепи изтерзаната си от анализиране душа и точно пред студената витрина, от която я зяпат ококорените очи на замразени риби, среща Никълъс Кейдж.

Тя е на почти 17, той – на 21. Познават се, макар и бегло, още от деца, понеже Никълъс също принадлежи към кинаджийска династия – баща му, професор по литература, е брат на самия Франсис Форд Копола. Когато се срещат с Патриша, Ник е облечен в любимото си кожено яке а ла Джеймс Дийн и все още не е звезда. Легендата твърди, че Кейдж казва на Патриша: „Здрасти“, и веднага след това: „Ще се омъжиш ли за мен?“

Фамилната лудост проговаря у Патриша и тя хладнокръвно му отговаря: „Разбира се, Ник, но преди това трябва да ми изпълниш три желания. Донеси ми черна орхидея, автограф от Селинджър и тибетска сватбена рокля“. „ОК“, казва Кейдж, без да му мигне окото.

След три дни той се появява на вратата й с „даровете“ – черна орхидея, автограф от автора на „Спасителят в ръжта“, който от години не допуска никого до себе си, и нещо, което спокойно би могло да е тибетска сватбена одежда. Кейдж галантно се покланя и си тръгва, а Патриша смаяна показва подаръците на сестра си. Розана хвърля поглед на „черната“ орхидея. „Колко си глупава още, миличка! Метнал те е този Копола.

Черни орхидеи не съществуват“. Розана е права – в онези години черните орхидеи още не са селектирани. Никълъс храбро е боядисал пурпурна орхидея с черна боя. „А автографът на Селинджър?“, промълвила Патриша. „Шегуваш ли се?!“, избухва в смях Розана.

Все пак двамата с Кейдж се срещат и дори решават да заминат заедно за Куба и там да започнат връзката си. Разделят се още на летището, тъй като Ник идва полупиян и започва да сваля чакаща полета си стюардеса. Патриша се връща у дома, а Кейдж потегля... дявол знае накъде.