След тригодишна психотерапия Патриша така и не се научава да приема тялото си каквото е, обявена е за тежък случай. Специалистът й признава, че единствено мъж може да й помогне и че трябва на всяка цена, колкото се може по-бързо, да се раздели с девствеността си. Патриша моли сестра си за помощ и Розана тутакси й намира един чудесен Пол. Или Паоло, не е много сигурна. Музикант естествено, аржентинец от италиански произход.

Това е всичко, което Патриша знае за Пол Роси, когато решава да му се отдаде още на първата им среща. Бог е високо и дори май не е само един, родителите й са чак в комуната във Вирджиния, няма опасност от ножове и хвърчащи столове, сестра й е при гаджето си, тук е Ел Ей и от тази нощ нататък Патриша Аркет вече няма да бъде девствена.

Първата им нощ е ужасна. Тя остава почти облечена, а той дори не подозира, че в Лос Анджелис е възможно да попаднеш на 18-годишна девственица, при това истинска красавица.

Двамата случайни любовници изкарват заедно година, която завършва с новина – Патриша е бременна. Никой не иска бебето. Малката Аркет отново тича при по-голямата си сестра. Розана побеснява. „Не може така да идваш при мен! Девствена съм – помагай! Бременна съм – помагай!“ И тръшва вратата под носа й.

През живота си Патриша Аркет е вземала много смели решения, но е убедена, че решението да роди бебето е най-важното и смелото в живота й. Като истински италианец, Пол моментално й предлага брак. И тогава тя взема второ, още по-смело решение – отказва му. Сама не знае защо. Интуиция.

Тя е почти на 20, когато се ражда синът им Енцо (кръстен на епизодичен персонаж от „Кръстникът“), а месец по-късно Пол Роси ги напуска. Патриша не се сърди, усеща, че не са един за друг. Сега пред нея с цялата си неумолимост се изпречва проблемът „пари“. До този момент Розана плаща наема или купува храна. Или пък Пол. Но с появата на бебето всичко се променя.   

Патриша се явява на различни кастинги и си намира работа като сервитьорка, но още в първия й работен ден й се обаждат, че е спечелила един от кастингите. Тя захвърля престилката и влиза в киното. Филмът е хорър и се казва „Кошмари на Елм Стрийт 3“, а главният герой е самият Фреди Крюгер, едно от емблематичните чудовища на 80-те. Патриша дори не трепва, когато вижда актьора в костюм на Фреди. „В комуната имаше един с по-дълги нокти от твоите“, подвиква му тя. Наистина – когато си Аркет, никой не може да те изненада.

През 1993 г. Патриша се снима във филма на Тони Скот, продуциран от Куентин Тарантино,  „Истински романс“, и с този филм се превръща в любимата блондинка на независимото кино през 90-те. Във филма играе проститутка, която изживява любовна история с героя на Крисчън Слейтър и до днес това си остава една от най-готините любовни истории в киното от края на XX век.

Двамата със Слейтър имат и извън светлините на прожекторите кратък, но бурен любовен роман, но в този период от живота си Патриша е отдадена на един-единствен мъж – сина си Енцо. Винаги е свръхгрижовна към него, тъй като по някакъв начин двамата буквално израстват заедно.

Междувременно Никълъс Кейдж минава през куп жени – Сара Джесика Паркър, Кристина Фултън (тя му ражда син), модела Кирстен Занг.
Той вече е звезда. Снимал е първия си голям хит, „Лунатици“, с Шер. Никой обаче не знае, че двамата с Патриша са възобновили връзката си, въпреки че той е сгоден за Кирстен. През всичките тези десет години Никълъс Кейдж дори за секунда не е излизал от ума й.

Патриша Аркет медитира дни наред върху новото развитие на нещата между нея и Кейдж. Един ден се обажда на сестра си и й казва, че е решила да сключи династически брак. Същата вечер двамата с Ник имат тайна хотелска среща. Патриша си купува садо-мазо костюм от черен винил, поръчва най-екстравагантната сватбена торта – пурпурна. Появява се на вратата на хотелската стая, облечена като жената котка, и казва на Ник: „Ще се ожениш ли за мен?“

Сватбата им е във Вегас, на върха на една скала. Холивуд е шокиран от новината. С тях са и децата им – 6-годишният тогава Енцо, и 4-годишният Уестън. Двамата така и не успяват да си направят дете. Малко след сватбата Никълъс започва да се снима в ролята на живота си – на алкохолизирания писател от „Да напуснеш Лас Вегас“. На следващата година получава и Златен глобус, и Оскар за тази си роля.