Като спомена Любо, да те питам ти защо толкова късно се включи в имитацията на Бате Бойко, от която толкова твои колеги направиха актив?

Аз съм привърженик на веруюто, че нещо става тогава, когато му е времето. Преди десет години сигурно не съм бил готов да го направя.

Това пък ти даде такъв тласък към известността!

Извади ме пред голямата публика. Някои го наричат ракета носител, аз си го наричам прозорче към мен самия и към нещата, които мога. Затова не се дразня, че това беше отключващият момент. Някои казват – не ти ли е обидно, толкова време си бил и в театъра, и зад микрофона, в дублажа, в няколко реклами, чак сега хората да те откриват, и то точно с тези клипчета. И само с тях да те искат. Казвам, не, това е явно интересно сега и аз го правя достатъчно добре толкова много. И през този образ голямата публика сега може да види всичко останало, което правя. За да се случи сега, значи сега му е бил моментът.

Би ли било възможно да се случи, когато си сглобявал айфони вкъщи и си гледал децата?

Айфоните ги правех за хоби и нищо не печелех от това. Остатък ми е от знанията от електротехникума. Аз съм от хората, които и да метат улицата, пак ще го правят с кеф и с любов. Спомням си като служих в ДНА Сливен, втората част от службата си изкарах там и имах участия с военния оркестър, един следобед видях чистачката колко е преуморена, а трябва с парцала да измие цялата огромна зала. Питах я има ли нужда от помощ, пък хванах кофата. Тя седеше на едно столче и ме гледаше. После ми каза: „Нямаш представа как изглеждаш отстрани. С какво удоволствие и с каква прецизност правиш това, все едно си го правил цял живот“. Действително като се захвана с нещо, значи е правилният момент и го правя прецизно. И с айфоните беше така. Направих 4-5, сглобих ги от части, на няколко приятели оправих айфоните.  

Не съм се натискал. Предложението дойде от Маги, който снима рекламния клип на мюзикъла „Аладин“. Гледайки го, е видял и как издържам една цяла роля, и как пея. Фейс Бойко е било допълнение към това, защото аз в „Аладин“ нямам разгръщане на образа и през чувството си за хумор. Хората са ме познавали или само като певец, или само като дубльор в анимацията, трети като чист актьор, кукловод. Като направих Прея, Хилда като вика – абе Ненчо, ти си бил много музикален. Подразни много мои приятели, които от години ме познават като певец. Как може тя чак сега да открива... Казах, напротив, много добре е, че стъпка по стъпка поднасям и на журито, и на зрителите това, което умея. Не с кофата наведнъж.   

Имаш ли предложения за театрални постановки, след като се показа в шоуто?

Имам предложение за филм, „Летовници“, очаква се да е много хубав. Репетирам в два мюзикъла – „Грозното патенце“ и „Рибарят и неговата душа“. И това заедно с дублажите и рекламите ми запълва ежедневието отвсякъде. И дори някой да ми предложи нещо, то отива за наесен. Песни правя също, собствени проекти. С група. През годините съм пускал такива, ама без клип... Осъзнах, че за да има нещо успех, трябва да го придружиш с хубав клип. И тогава хората го харесват и го лайкват.

Като Джорджано ли?

Това са интересни явления в социалните мрежи, каквито в чужбина не съм виждал. Някой да стане популярен и известен с това, че прави нещо супер кьопаво. На Запад си ценят времето, нали знаеш, че Стив Джобс е награждавал децата си с таблет само през ваканциите. Пък в България някаква гигантска простотия ти става ракета носител. Въпросът е после какво ще направиш. Джорджано е образ. Можеш да го ползваш в театъра или киното, но да го наложиш в медийното пространство като звезда, е нелепо.

Е, не се ли случи с една особа, която стана известна с невежеството си, но сега раздава присъди, коментира другите по телевизора...

За съжаление, в по-малка държава като нашата много е важно името. След името идват останалите неща. Името ти те закарва някъде, показва те, но после какво ще правиш, след предястието?  

Къде си пътувал по света, Ненчо?

С представление, както се казва, по служба, съм пътувал доста из Европа. Веднъж и в Дания като ученици на разменни начала ходихме. И ме потресе общежитието на училище за сираци, деца на наркомани, изоставени деца. Беше триста пъти по-модерно от най-добрия хотел, в който съм бил в България по онова време. Чакай да ти кажа друго. Кацам със самолет от Сан Себастиан, където бях за премиерата на филма „Живи машини“ на Бандерас. Над София облачно и мръсно – защо не направят данъците за нови коли по-ниски от тези за старите таралясници, които са дизели и не трябва да бъдат допускани до движение изобщо! Минаваме през облаците и пиша един пост: „Прибирам се от рая, но у дома си е най-добре“. Коментарите бяха: ти си луд, какъв дом, какво ти е добре тук! Ама тук имаме неща, които никъде другаде не можем да намерим, бе хора! Е, сега отивам в Сливен и пред хотела, където съм отседнал, ме разпознават хората, радват ми се... и все едно от 15 години не сме се виждали, приятелски.

Ами да, да не ги притеснявам. Те живеят в двустаен апартамент. Вечерята си е вечеря, виждането си е виждане, но спането... Аз трябва да се наспя здраво, на другия ден съм на репетиция. Като излезеш на сцената или пред екрана, никой не го интересува какво си правил предната нощ, защо имаш торбички под очите. Задължение е да си в най-добрата си форма, да имаш енергия, това е отговорност към нещата, които правиш. Няма значение колко са големи или малки и за колко пари.   

Страх ли те е да не се изхабиш?

Ще внимавам. Сега съм с много дини под една мишница и всеки иска от мен приоритета. Гледам да давам поравно на всички, към които съм поел ангажимент.  Ще си ги довърша до края на май и след това – заповядайте, мили хора, с предложения. Не може всичко наведнъж. Както казва Бойко Борисов (сякаш през цялото време съм си говорила с Бойко, толкова леко Ненчо прескача в неговите обувки – б.а.): „Всеки отвсякъде ме иска, какво да направя, да се разчекна ли!“

Ти все пак ще издадеш ли албум?

Чак албум. Може би сингли. Иначе измислям песни, записвам ги с моя глас и отивам при Мага. И веднага го правим парчето. Много ме окуражи Васил Найденов, който, като чул моя песен при Мага, веднага поискал да направя такава и за него. Обади ми се направо той по телефона, аз от изненада си го изпуснах в една локва. Първи курс съм студент, новобранец в София и изведнъж ми звъни Васил Найденов, за да му измисля като моята песен. Шок и в същото време голяма чест! Така се роди песента „Вали“, Богдана Карадочева написа текста, защото моят беше много поетичен и некомерсиален.    

Свирил ли си на някакъв инструмент?

Да, три години на тамбура, една година на китара и една – на пиано. Пак по свое желание ходех на музикални школи. Тамбурата виси на стената вкъщи, но си спомням хорцата, които съм свирил на нея. От пианото нищо по-сложно не помня. Но от тамбурата помня кое прагче трябва да натисна, струнният инструмент се помни повече.