Като заговорихме за първите пъти, кога за първи път се влюби?

В Елена... А, не, чакай, първо влюбване в първи клас, как можах да забравя Пепа! Подавахме си бележки, по-скоро с рисунки – сърчица и буквички, П+Н=ВНЛ, като имаш предвид, че на шест години съм тръгнал на училище. И Пепа с черните къдрици! Аз много рядко помня външен вид на жена или мъж, кой как е бил облечен, с каква коса, с какви очи, но Пепа си я спомням. Поскубахме се, по нормалния начин мина това влюбване... Не съм я виждал след това Пепа, може да я имам сред приятелите си във фейсбук, но да не знам.

Ненчо, а как тръгна връзката, която прерасна в брак с жена, колко години по-голяма от теб е Ралица...?

Единайсет и нещо. Ами по любов бе! Срещат се двама души, има химия, има всичко. Аз съм емоционален човек, успоредно на разума... Мога ли да те помоля да си кръстосаш пръстите на ръцете. Кой палец ти се пада отгоре? Десният. Значи си разумус. Ако е левият, си емоциус. И аз съм разумус по тази логика, но съм си емоционален. И съм се влюбвал много пъти. Нормално.

Имаше ли значение това, че Ралица е музикант? (Бившата вече съпруга на Ненчо е пианистка и работи като учителка по музика – б.а.)

Да, хората ги събират освен емоциите, и общите интереси, нещата, които правят заедно и за които могат да си говорят.

Като каза, че си влюбчив, има ли определен тип жена, която привлича твоето мъжко внимание?

Не, нямам модел. Никакъв. Въпрос на съвкупност от неща. Ако ме пита някой как изглежда перфектната жена, не мога да я опиша.

Ти ли се тръшна да се жениш?
Не. А, да сключа брак ли? Да, в някакъв момент, за да се чувстват децата по-уверени и по-спокойни... (Ралица има дъщеря от първия си брак, която, както казва Ненчо, „си отгледахме от четиригодишна“ – б.а.) Макар че живеем във времена, в които бракът не е задължително условие децата да се чувстват пълноправни и да растат със самочувствие.

Но ти си семеен тип мъж, момче от Котел, което държи да узакони връзката си, така ли?

Не държа вече, не държа. Направихме го заради децата... О, благодаря!

В семейството ти не се ли готвеше ритуално, не се ли правеха специални неща?

Вкъщи се готвеше много вкусно, но не бих казал, че готвенето е било издигнато в култ. Готвеше предимно майка ми. Баща ми беше тръгнал един път да прави кюфтета и не знаеше колко яйца да сложи в каймата. Ако е трябвало едно, той сложил четири. Да има! И после разправяше как почнали да излизат тия кюфтета от тигана да ходят по котлоните. Ама както сме сега с тебе и както се прави по ресторантите, не сме яли вкъщи. Не си спомням едно време и по ресторантите да се обръщаше чак толкова внимание на сервирането на храната. Дори в Балкантурист нямаше изящество. Но пък беше вкусно. Умирам и сега за пиле със зеле.

И не те е страх, че пилетата са натъпкани с хормони и от това може да започнеш да харесваш мъжееее!

Вече ме е страх. Но от това шоу, в което участвам, се имунизирам. И ако усетя, че залитам натам от пилешките хормони, веднага ще спра напълно да ям пиле. Наистина в тоя формат за първи път се превъплътих в женски образи. Преди не ми се е налагало.

Това превъплъщение, което, между другото, ти се удава с лекота, помогна ли ти да разбереш жените по-добре?

Единственото, което разбрах, особено след образа на Меган Тренър, бе, че е хубаво, дето съм се родил мъж. Адски много време отне гримирането, пък сини лещи, пък мигли, лепени една по една, 16 пласта фон дьо тен...

Абе много естествено ти стоеше този грим! За някои от другите участници бе видимо, че се измъчват, че това е фасада, която трудно поддържат.

Може би защото съм много наблюдателен. И очите са ми такива, и ушите. Събират и попиват. В НАТФИЗ в първи курс, като трябваше да правим етюди вяра и наивност, ни препоръчаха да наблюдаваме деца в паркове и детски градини. Как реагират, как боравят с ръцете си, как вниманието им от едно прескача на друго нещо. И си спомням Румен Рачев как даде за пример Любо Нейков тогава – играл Любо детенце с памперс, което открива прахосмукачката. И вика (Ненчо променя и гласа си, и изражението на лицето си, предполагам, че това е Румен Рачев, когото нямам честта да познавам – б.а.): „Гледаш го Любо с тия космати крака и му вярваш, че е дете!“