"Да отслабна или да напълнея?“ Това е хамлетовският въпрос, пред който се изправят част от холивудските звезди, дерзаещи за заветния Оскар. Драстичната промяна в теглото заради роля е гаранция, че Академията за филмово изкуство ще им обърне внимание. А и не само тя – медиите ще пишат за филма още преди началото на снимките, броейки свалените или качени килограми на звездите.

Напоследък все повече актьори го правят и именно защото стана по-масово, май вече не е чак толкова впечатляващо. Доказателство за това е фактът, че тази година Джейк Гиленхал не спечели дори номинация за играта си в „Лешояда“, където е с 10 килограма по-слаб. Но пък Брадли Купър се добра до такава с „Американски снайперист“, за който качи около 20 кила. Може би и размерът има значение...

Истината е, че за да се подложиш на подобен убийствен хранителен режим, трябва да си малко луд, вманиачен и пристрастен към киното и славата. Защото не е нито лесно, нито безопасно. Рискуваш проблеми със сърцето, срив на имунната система, завинаги нарушен метаболизъм, депресия, косопад, проблеми със зрението... Но в повечето случаи рискът си струва. И статистиката го доказва:

Робърт де Ниро + 27 кг = Оскар за „Разяреният бик“
Ан Хатауей – 11 кг = Оскар за „Клетниците“
Натали Портман – 10 кг = Оскар за „Черен лебед“
Шарлийз Терон + 14 кг = Оскар за „Чудовище“
Матю Макконъхи – 21 кг = Оскар за „Клубът на купувачите от Далас“
Джаред Лето – 13 кг = Оскар за „Клубът на купувачите от Далас“
Крисчън Бейл + 20 кг = номинация за Оскар за „Американска схема“
Рене Зелуегър + 13 кг = номинация за Оскар за „Дневникът на Бриджет Джоунс“

Но вие по-добре не опитвайте това у дома. Дори да ви обещават Оскар за идеална фигура. „В момента, в който от 84 станах 64 килограма, започнах да губя зрението си“, казва Матю Макконъхи във връзка с отслабването си за ролята в „Клубът на купувачите от Далас“. И допълва: „Хранителният ми режим бе изготвен от нутриционист, водех си подробен дневник на това, което поглъщам всеки ден.

Най-трудната част е промяната на навиците. Спрях да ходя на вечери, по магазини и на събития – не можех да присъствам на място, където има храна. Изведнъж дните стават ужасно дълги, чудиш се с какво да ги запълниш. Мислиш си, че трябва да е обяд, а то е едва 9,30 сутринта. Понеже за ролята трябваше да бъда и много блед, в продължение на 6 месеца не бях излизал на слънце. Затворих се в една къща в Тексас и превърнах лятото в зима. Но не съм и предполагал, че връщането на килограмите после ще се окаже още по-сложно. След като поемеш първото си сериозно ядене, тялото ти, което помни, че може да изкарва и с по-малко, автоматично иска да го върне. Иска си стария режим. Трябва да го укротиш, да поемеш юздите, да си много внимателен.“

А какво да кажат онези, които в рамките на един филм трябва хем да отслабнат, хем да напълнеят. За ролята си на Жан Валжан в „Клетниците“ в началото на филма Хю Джакман е с 6 кг по-слаб, а към края сюжетът изисква да е по-пълен и качва 12 кг.

Още по-драстична е разликата при Том Ханкс и ролята му на корабокрушенец в едноименния филм. В началото на лентата героят му трябвало да е по-закръглен и той качва 19 кг. Към края обаче след престоя на самотния остров трябвало да изглежда слаб и изпит, затова Ханкс сваля 22 кг за четири месеца. И двамата получават номинация за Оскар.