И аз го мога... десктоп йога
Една малка книжка на пазара... една голяма стъпка към благоденствие в офиса. Как Бхарат Тхакур се превърна в личен гуру на един травмиран от йога офис човек.
Аз съм от хората с тежка психическа травма от йога. Веднъж една приятелка ме беше завела на някаква лекция, съчетана с упражнения. Трябваше, както сме си на стола, с едната ръка да потупваме главата си, с другата – да потриваме кръгообразно корема си. Не ми се получи, което само потвърди подозренията, които винаги съм имала за себе си. Ето че сега ми попадна книжката на издателство „Скорпио“ „Йога за офиса“.
На корицата стоеше миловидна млада жена, вероятно авторката, с приятното име Бхарат Тхакур. Вътре с нейни снимки бяха онагледени упражнения за врата, раменете, гърба, ръцете, краката и очите, които да правиш, докато си на бюрото с компютъра. Имаше и упражнения с имена като капалабхати или още по-тежко произносимото джаландхара бандха, което леко ме натовари – трудно правя неща, чиито имена не мога да произнеса. Обаче не захвърлих книгата и знаете ли защо – защото на една от снимките видях корема на г-ца или г-жа Тхакур. Хора с толкова плоски кореми винаги са ме възхищавали. А който се възхищава, той лесно се води. И ето че се оставих да бъда поведена от Бхарат Тхакур по пътя, който ми обещаваше чрез основни техники за разтягане освобождаване от физическите ми проблеми и облекчаване на стреса. „Ще се чувствате обновени, релаксирани и заредени с енергия, подготвени да се справите със задълженията си с остър и подвижен ум, здраво тяло и усмивка на лицето.“ Еха!
Започваме с врата. Първото упражнения, хъм, не е никак трудно дори за мен. Да седна удобно на стола пред бюрото си, като стъпалата ми са раздалечени на комфортно разстояние. Готово. Поставям длани върху бедрата. С изправен гръб внимателно и бавно отпускам врата и главата си назад. Нещо леко изпращява, но нищо... продължавам. Задържам 10-25 секунди и връщам в изходно положение. Повтарям 3 пъти. По този начин според Бхарат Тхакур съм тонизирала жизненоважни нерви, подобрила съм притока на кръв в мозъка, намалила съм напрежението и съм успокоила ума. Доста въодушевена отивам на следваща страница, където е упражнение номер 2, което обаче не е препоръчително за страдащите от шийна спондилоза. Страдам ли аз от шийна спондилоза? Ами ако да и не знам? Разгръщам нататък. И упражнение 3 не е за спондилозни като мен. Прехвърлям се на упражненията за раменете. Виждам, че Ели, която седи срещу мен в офиса, започва да ме гледа учудено с невероятно сините си очи. Бхарат обаче ме е предупредила да събера смелост и да направя нещо за себе си, дори другите да ми се присмиват. Е, Ели не би ми се присмяла, защото е възпитан и мил човек, а още по-малко Лили, диагонално от мен, самата тя йога. Дето се казва йога йогу око не вади.
Сега, ако кажа, че изпълних всичките упражнения от книжката, ще излъжа тежко. Но като за начало стига. А и наистина се почувствах по-добре. Със сигурност усмивката беше налична. Оставих джаландхара и приятелката й бандха за утре, още повече че не е препоръчителна за високи нива на тироксин. Страдам ли аз от високи нива на тироксин? Ами ако да и не знам? Със сигурност обаче нямам астма, което освобождава пред мен пътя към благозвучното упражнение уддияна бандха, което ще стимулира отделянето на стомашни сокове и ще промени налягането в корема ми (може би именно това е най-прекият път към плоския корем на Бхарат?).
Шегата настрана, книжката е симпатична и дори за мен повечето упражнения са лесно приложими. Само да не страдах от шийна спондилоза и високи нива на тироксин... Сега като се замисля, дали нямам и астма?