Да бъдеш Стивън Хокинг

Как Еди Редмейн се превърна в гениалния учен в оскаровия фаворит „Теория на всичко“

Деяна Ангелова 13 February 2015

Снимка: Getty images

Когато Еди Редмейн получава ролята на гениалния учен Стивън Хокинг в биографичния филм „Теория на всичко“, го обзема и неописуема радост, и смразяващ страх. Страхът е заради това, че трябва да влезе в кожата на Хокинг не само емоционално, но и чисто физически. Да изиграеш прикования от години на инвалидна количка гений, не е лесно и Редмейн ще го разбере с всяка кост и мускул на тялото си. „Хубавото на тази роля е, че нямаш друга опция, освен да й дадеш всичко от себе си“, съветва го приятелят му Чарли Кокс. И се оказва прав.

Еди Редмейн: Какво е амиотрофична латерална склероза

Подготовката за ролята му отнема шест месеца. Среща се с лекари, които се грижат за пациенти с амиотрофична латерална склероза – диагнозата, която Стивън Хокинг получава като докторант в Кеймбридж през 1963 г. Заболяването е ужасяващо – прогресивна дегенерация, водеща до парализа и смърт. Мускулите атрофират, мозъкът губи способността си да ги контролира. На 21-годишния Хокинг, един от обещаващите млади учени на Великобритания тогава, му дават една-две години живот. „Аз трябваше да разбера как се е движил Стивън, какви са били първите симптоми, как е започнал да губи контрола над тялото си. Заредих айпада си с всички възможни снимки на Хокинг и ги показах на лекарите, които в зависимост от позите на тялото му предположиха как е протекло всичко“, разказва Редмейн.

Стивън Хокинг: Не е важна диагнозата, а любовта

Въпреки страшната диагноза Хокинг се сгодява за приятелката си Джейн. Според нея годежът му е дал сили да продължи напред. Младият учен излиза от депресията, забранява на себе си и околните да мислят за него като за болен човек. Още по-малко като за умиращ. Съсредоточава всичките си усилия във физиката и е решен да обори съществуващите теории, да даде нови тези за Големия взрив, черните дупки, Вселената и ролята на Бог в създаването на света.

Стивън Хокинг и Джейн Уайлд на сватбата си през 1965 г.

С Джейн сключват брак през 1965 г. Две години по-късно се ражда първото им дете, след това – още две. Междувременно Стивън е загубил способността да пише и да се движи. Към края на 60-те е на инвалидна количка, а към края на 70-те само близките му могат да разберат какво говори. Той обаче е жив. И се е превърнал в истинска икона като учен, защото има достатъчно време да мисли – не за болестта, а за Космоса и физиката.

Еди Редмейн: Как се става Стивън Хокинг

След като специалистите помагат на Еди да разгадае как неврологичното заболяване постепенно е превзело тялото на физика, актьорът наема топ хореографа Алек Рейнолдс да му помага да пресъздаде на практика движенията така, че Редмейн да се превърне в Хокинг.

Това отнема месеци тренировки за всяка сцена от филма. „Когато играех, не трябваше да мисля в каква позиция да е малкият пръст на ръката ми. Трябваше да съм изучил и копирал болестта толкова добре, че да забравя за нея и с Фелисити (актрисата Фелисити Джоунс играе съпругата Джейн – б.а.) да сме свободни да покажем истинската човешка история“, казва Редмейн. „Теория на всичко“ е базиран на биографичната книга на Джейн, в която разказва как е срещнала Стивън, как се е влюбила в него, станала е негова съпруга, медицинска сестра, майка... и робиня.

Стивън Хокинг: И един мускул е достатъчен

В средата на 80-те Джейн се влюбва в друг мъж, близък техен приятел. Твърди, че Стивън им е дал благословията си, стига Джейн да продължи да обича и него. Тя не го напуска. Продължава да се грижи за Хокинг, а връзката с новия мъж остава платоническа. По ирония на съдбата обаче Стивън се влюбва в една от сестрите, които се грижат за него. Ученият вече е загубил изцяло говора си. Тялото му е сковано и има контрол само над един-единствен мускул – лицев, под окото. Това обаче е достатъчно, за да комуникира.

Стивън Хокинг с Джейн Уайлд, по чиято автобиография „Теория на всичко“ е създаден филмът
Движенията на този мускул се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. Той е свързан с компютър, инсталиран в инвалидната му количка. Така сложната технология декодира какво иска да каже Хокинг чрез база данни от думи и словосъчетания. Ученият може да пише, да ползва интернет и дори да говори, макар и с изкуствен глас.

В началото на 90-те Стивън напуска съпругата си, казвайки й, че е открил голямата си любов в лицето на медицинската сестра Илейн. Развеждат се през 1995 г. и същата година той се жени за Илейн. Близо пет години с децата си и Джейн не поддържат почти никакви контакти, докато в началото на 2000 г. близки до Стивън изразяват съмнения, че той е физически малтретиран от втората си съпруга. Разследването е прекратено, защото ученият отказва да свидетелства. През 2006 г. се развежда с Илейн, след което отношенията с Джейн, децата и внуците му се оправят.


Еди Редмейн: Кога боли най-много

Пресъздаването на някои сцени се оказва голямо изпитание за Еди Редмейн. Да играеш Стивън като студент с паданията, изпусканията и странното държание на тялото вследствие на атрофиращите мускули, е трудно. Да покажеш как въпреки болестта той и Джейн създават семейство, също не е лесно. Но сцените с прикования вече на инвалидна количка учен са направо болезнени, в буквалния смисъл. Все пак човек може да издържи ограничено време в неестествена и неудобна за тялото му поза.

„По време на снимките имах на разположение невероятен физиотерапевт остеопат, който по принцип работи с професионални танцьори. Той ми помагаше много. Понякога по средата на снимките се налагаше спешна акупунктура или пиех обезболяващи. Имаше много тежки и болезнени сцени, но истината е, че в края на снимачния ден аз все пак ставах от инвалидната количка, докато толкова много хора като Стивън не могат. През цялото време това ми напомняше какъв късметлия съм всъщност“, казва Редмейн.

Един от първите, които гледаха „Теория на всичко“, беше самият Стивън Хокинг. И ученият даде своята оценка: „Еди Редмейн ме изигра много добре. Имаше моменти, в които си мислех, че това съм самият аз“.

1 КОМЕНТАР
1
станимир
01 May 2016, 23:58

Много тежък филм. Много истински. Много тъжно до какво води болести

ТВОЯТ КОМЕНТАР