Ако ние с вас съчиним такава история и се опитаме да я пробутаме като сценарий за филм със сигурност ще ни отговорят, че е пълен абсурд и че никой няма да повярва! И ще е така. Тази история е силна само защото е истинска.

Един от големите математици и физици на 20 в. Стивън Хокинг е едва 21-годишен, когато му поставят диагнозата латерална склероза. По това време той е една от големите надежди на Кеймбридж и си има приятелка, Джейн. Постепенно започва да губи една по една функциите на тялото си. Постепенно, но бързо. Въпреки това той се жени за своята Джейн, която поема тежкия кръст да се грижи за инвалид и да остане съвсем млада вдовица, тъй като лекарите дават на Стивън най-много 2-3 години живот. Работата е там, че той все още е жив, 50 години след „изтичането на крайния срок” според лекарите. Двамата с Джейн имат три деца, направени по естествен начин при това и този факт е някак гениален сам по себе си, а Хокинг прави няколко фантастични открития, свързани с време-пространството и черните дупки и пише няколко световноизвестни книги, най-популярната от които е „Кратка история на времето“ (1988). Историята не свършва до тук. Хокинг дори се развежда с жена си и се жени за медицинската си сестра.

Днес е на 73 години. Казват, че в тялото му има един-единствен подвижен мускул – някъде под едното око. Движенията на този мускул изпращат сигнали до специалните му сензорни очила, които са свързани с компютър и така Стивън Хокинг може да пише – много мъчително и бавно, разбира се. Връзката му със света буквално виси на косъм. Диша и се храни чрез специални тръби. Обаче е жив. Освен гениален учен, той е и истинско медицинско чудо. Никой в света не е живял толкова дълго с такава диагноза.

„Теория на всичко” разказва историята на Стивън Хокинг старателно и добросъвестно, с умерена доза драматизъм, умерена доза отчаяние и умерена доза вяра и надежда, че всичко е възможно, ако има любов и т.н. Новата звезда на Холивуд Еди Редмейн е прекрасен в ролята на Хокинг, въпреки че винаги съм мислила, че е по-лесно да изиграеш луд или физически недъгав човек, тъй като и лудостта, и недъгавосттта са вид маска и ако актьорът успее да извади от себе си точната маска, той вече си е свършил работата. Продължавам да смятам, че е по-трудно да изиграеш нормалността, но не знам дали съм права, ще попитам някой актьор.

„Теория на всичко” е класически комерсиален филм за силата на духа и всепобеждаващата любов. Той е добре разказан, светъл, оптимистичен, с една дума – холивудски. Не скача в пропастите на депресията и отчаянието, не се занимава с физиологията на страданието, с физиологията на недъга, тези неща са скрити от очите на зрителя. Всичко е чисто, светло, подредено и честно казано това ми се стори доста еснафски подход към една уникална история и към една уникална личност. Тоест не знам дали е честно и истинско да направиш филм за невероятния живот на невероятния Стивън Хокинг и този филм да е така стерилен, така нормален, така стандартен, очакван, предвидим. Силата на филма е в Еди Редмейн, всичко друго е абсолютен гланц за очите.

За мен най-великият филм за болестта на тялото и полета на душата е „Морето в мен” на Алехандро Аменабар с Хавиер Бардем. Пречистващ и незабравим, бездънен. В сравнение с него „Теория на всичко” само плахо се докосва до темата.