Добре, но все пак от толкова малка си ангажирана с деца и семейство. Не ти ли липсват партита, нощен живот? Не съжаляваш ли, че може би си изпуснала някакви неща?

Не съм нощна птица. Аз съм по-активна през деня – някъде до ранния следобед, после тонусът ми пада. Сутрин съм пълна с енергия, а вечер ми е леко потискащо, нямам търпение да си легна и да дойде другият ден. Мога да кажа, че липсата на нощен живот съхранява личността. Така че не може да ми липсва начин на живот, от който не се нуждая на този етап.

Мислила ли си някога, че ще имаш толкова голямо семейство?

Според баба ми Елена винаги съм казвала, че ще имам много деца и много животни. И е така, но зоологическата градина я ограничихме. Сега се радваме на златистия ретривър на име Пич, който скоро ще навърши 13 години.

Ходиш ли си често в Разград?

Рядко, но градът е станал много красив и уютен. Успехите на „Лудогорец“ буквално го съживиха. Понеже в Разград има голям процент турци и роми, преди ме питаха дали не съм ромка. Или пък къде се намира този град. Вече не ме питат. Майка ми живее там и през лятото децата прекарват известно време с нея, а също и в Габрово, където са родителите на Росен. Винаги съм разчитала на помощ.

Остава ли ти време за теб самата?

Ако става въпрос за козметици и фризьори – не ходя. Не се гордея с това, но истината е, че не ходя. На фитнес това лято ходих три пъти. Много добре ми се отрази, не знам защо спрях. Силна съм в готвенето, и то не по принуда, а по желание. Първите ми опити в това занимание граничеха с провал, но след като участвах в едно кулинарно риалити, осъзнах, че не подлагам семейството си на изтезание. Поне не всеки път (смях).

Много обичам ролята на майка и домакиня. Децата обожават да им правя палачинки. Малката ми дъщеря е основният ми помощник в кухнята. Тя мечтае да стане готвачка в Париж. Не знам. Мисля, че животът на децата ми е много интересен. Аз съм скучен човек, просто в живота ми се случват необичайни неща.

Не се ли увлече и ти по някой от модните трендове в диетите?

Практикувах веганство няколко месеца. Попаднах на документални филми за това как се отглеждат животните, с чието месо се храним. Потресаващо! Веганството е начин на живот, философия, която надхвърля храненето. Тогава за съжаление все още нямаше достатъчно информация и аз изкарах два месеца почти само на зеленчуци. Чувствах се прекрасно, но започнах да боледувам и спрях. Впоследствие се оказа, че просто не съм практикувала веганство по правилния начин. Задължително е трябвало да се консултирам със специалист. Радвам се обаче, че в София вече има и ресторанти за вегани.

Остава сега да ми кажеш къде работиш като продавачка!

Като излезе в медиите, че съм продавач-консултант, не счетох за нужно да вземам отношение. Срамно ли е да си продавач? Не е. Истината е, че за кратък период бях регионален мениджър в гръцка компания, която представлява няколко луксозни бранда. Оттеглих се поради различни причини. Работата обаче много ми хареса и мисля, че мога да се развивам в тази посока.

Моделството и киното са ми в сърцето, но пазарът в България и за едното, и за другото е много ограничен. В сферата на търговията ми хареса най-вече общуването с хората. Те затова и написаха, че съм продавач-консултант. Защото въпреки че бях на тази ръководна позиция, аз също бях част от екипа, общувах с клиентите и ми беше истински приятно. Те ме разпознаваха, разговаряхме. Редовно ме разпитваха за „Под прикритие“.

Освен това когато постъпих, се наложи да подбера екип и мисля, че се справих много добре. И когато напуснах, изпитах сантимент. От краткия ми престой в тази компания открих за себе си, че бих могла да бъда на висока, отговорна позиция, да ръководя хора. Да откриеш баланса, не е лека задача. Трудно е с голямо семейство като моето да си намериш работа, която да те удовлетворява, да ти осигурява финансова стабилност и в същото време да ти оставя време. Обаче на мен така ми се случва всичко. Като на кино. Киното също бе непознато за мен, аз не съм учила за актриса, но все пак ето че снимам филми.

Мениджмънт също не съм учила, изкарах само триседмично обучение в Гърция. Но се справих. Като се гмурна в дълбокото, и някак ми се получава. Винаги се доверявам на интуицията си. Никога не разсъждавам или поне не правя дълбоки анализи.

Не вярвам, че ще се откажеш от киното. Никой никога не се отказва от киното. Освен Бриджит Бардо и една японска актриса, чието име забравих.

Не, аз продължавам да ходя на кастинги. Сега ми предстои кастинг за българо-руска тв новела. Моят букер, Филип от „Визаж“, ми се обади и аз, тъй като не владея руски език, прецених, че би било добре да изпрати модели от агенцията, които знаят езика. Посочих му няколко имена, а той беше много изненадан. „Защо си изпращаш конкуренция?“ И аз казвам: „Мисля кой би могъл да свърши работа.“ „Ти не си добре, Милянкова!“, ми каза Филип. Обаче аз си знам, че най-важното в този бизнес е да не се вземаш на сериозно.

Почти на сбогуване Ирена изведнъж ми казва: „Аз съм много несигурна. Вярвам си, когато виждам, че другите ме оценяват. Много пъти искам да изкажа мнението си, но в крайна сметка често го премълчавам, за да избегна конфликт. Бих се определила като слабохарактерна.“ Това внезапно признание, изречено по този начин, ме сварва неподготвена, тъй като няма нищо общо с нещата, за които говорихме до момента. „Имаш прекрасна моделска кариера, хитов сериал зад гърба си, имаш един арт филм, за който писа дори Hollywood Reporter, четири деца. Ако ти си несигурна, кой да е сигурен?“, й казвам, защото наистина го мисля. „Не се чувствам успяла. На мен са ми се сбъднали мечти, вярно е, но успяла се чувствам единствено в семейството си.“ Ирена си тръгва, а по-късно ми изпраща по мейла „благодарствен текст“ към целия екип на списание EVA за това, че сме осъществили една от мечтите й. С уговорката, че държи да бъде публикуван.