Ти самата гледаше ли се в сериала и позволяваше ли на децата си да те гледат?

Не, не се гледах. Достатъчно огледала си имам вкъщи, мога да си се гледам по цял ден (смях). Децата ми понякога гледаха сериала. Много се разстроиха от сцената с бруталното убийство на моята героиня. После се снимах в немски филм, „Father Rupert Mayer“ се казва. Рупърт Майер е известен в Германия проповедник, живял по времето на Първата и Втората световни войни с много вдъхновяваща житейска история. Та в този филм аз изиграх ролята на полякиня от еврейски произход, която също умира, и децата ми казаха: Край, стига си се снимала във филми, защото постоянно те убиват. Аз им отвърнах, че явно много добре умирам (смях).

Всъщност единствената продукция, в която бих понесла да се гледам, е „Цветът на хамелеона“. Бях си дала дума, ако се снимам в български игрален филм, да е в различна продукция, не в нещо комерсиално.

Да, там си като някакво видение, такава една нематериална жена.

Благодаря! Всички тези думи трябва да бъдат отправени към режисьора Емил Христов. Той направи всичко. И целият екип. Руши Видинлиев ми помагаше през цялото време, научих много от него. Той е изключително талантлив и според мен неоценен. Дори мисля, че той самият не си дава сметка колко е талантлив.

Четеш ли отзивите за работата си?

По едно време го правех и ми се отрази пагубно, разклати ме из основи. Но си казах, че съм хвърлила излишна енергия на излишно място. И се абстрахирах. Аз умея да се абстрахирам. Така „оцелявам“ с четири деца вкъщи (смях). Истината е, че родителите можем да бъдем големи егоисти. Искаме просто децата да са кротки, за да не ни създават проблеми. А дали е добре за тях да са само кротки и послушни? Аз не съм егоист като родител.

На колко години са децата ти?

Децата са на 13, 11, 7 и 4 години. Всеки сезон имаме повод за празник.

Бременностите, ражданията и ранните етапи на майчинството са най-блажените периоди в живота ми. Особено с малките ми деца, защото с тях наваксах онова, което бях пропуснала с големите. Тогава се чувствах най-пълноценна, най-смислена. Кърмих Натали три години и половина, а после Филип – още година и половина. Едва се спрях (смях). Това е единствената зависимост в живота ми, от която не исках да се откажа. На мен ми беше много по-трудно да спра, отколкото на сина ми (смях) . Кърменето ми носеше несравнимо усещане, вътрешна хармония, която никога не съм изпитвала. И хормоните, които се отделят... Бях непрекъснато щастлива.

Макар че родих и четирите си деца по естествен начин, първите две бяха на изкуствено мляко, а вторите – на кърма. Разликата като усещане е огромна. Аз много страстно подкрепям тази кауза. Защото кърменето е удобно, практично, безплатно и е най-доброто. Защо да вървим срещу природата? Мисля, че е огромен проблем това, че вървим срещу природата си – не само когато отглеждаме децата си. Ролите се разменят. Жените се държат като мъже, мъжете като жени. Начин на обличане, на маниери, на общуване. Жената е агресивна и вярва, че е достатъчно силна да се справи сама с всичко. Но не е. Това е противоприродно. Мъжът и жената неслучайно са създадени различни.

Ти разграничаваш ли се от модела на силната жена?

Да, категорично. Аз не съм силна жена, имам нужда от опора и от мъж до себе си. Моето семейство преживя много труден момент. Бях известно време сама с децата, докато татко им бе задържан, но с подкрепата на всички около мен успях да се справя. Но не искам да ми се налага да се справям сама отново. Не искам да бъда силна жена. Не вярвам, че една жена трябва да бъда силна. Не се виждам като борбена майка, която изнася всичко на плещите си. Искам да съм жена в смисъла, който го разбират моята майка и баба.

Разкажи ми за този труден период. Спомняш ли си деня на ареста?

Не искам да се връщам към онзи момент. Най-вече заради начина, по който това рефлектира върху децата.

Вярваш ли на мъжа си?

Да, вярвам му. Това, което трябва да знам, аз го знам и му вярвам. Темата за Росен е очевидно много интересна, но за да е коректно, бих взела отношение, когато всичко приключи. Изключително труден период за цялото ни семейство. Ще ни отнеме доста време да се изправим отново на крака. Важното е, че сме заедно и сме сплотени. Съвсем наскоро обаче прочетох, че вече сме окончателно разделени и че съм жертва на домашно насилие.

И аз го прочетох, да.

Не сме разделени и никой никога не ми е посягал. Дори никой никога не ми е повишавал тон, като изключим сина ни Филип, но поводът беше така желания Спайдърмен (смях). Семейството ни е стабилно. Дори с Росен мислeхме да дойдем заедно на интервюто, но решихме, че не е сега моментът.

Намираме се по средата на някаква трудност и на този етап нямаме какво да кажем. Когато излезе „новината“ за нашата „раздяла“ в някакви сайтове, гледах и не можех да повярвам – бяхме най-четените. А толкова други по-значителни неща се случват междувременно в държавата.