И как се справяте сега?

Трудно. Но трудно е при много хора. В крайна сметка човек е такъв, какъвто е, защото са му се случили точно тези неща, които са му се случили. Няма никакъв смисъл да съжаляваш за каквото и да било. Съжалението е слаба емоция. Преди няколко месеца загубих баща си. Беше болен от тежка болест. Ето това е непреодолимо.

Имахме тежки здравословни проблеми с децата ни… Това са най-трудните моменти. Когато се сблъскаш лице в лице със смъртта, останалото вече ти се струва незначително. Тоест темите, които провокират „интереса“ на хората, дори не са в топ 10 на трудните моменти, през които минава семейството ми.

Ирена, много мислих за твоята история – такава, каквато я знам аз, разбира се.

Дали ми е толкова различна историята наистина? Не мисля. Всеки човек си има тежки изживявания, хубави моменти. Разликата е, че аз се оказах в полезрението на хората. Трудно е, но е преодолимо. Не е фатално. Докато ето, смъртта е непреодолима. Болка, която остава в теб. Живееш с нея, събуждаш се с нея.

Ти си родила на 15 години първото си дете. Днес това определено не се случва на всеки.

Ще разкажа много смешна история. Преди време Мелани ходеше на спортна гимнастика. Веднъж се запознала с едно момиченце и започнали да си разказват. Мелани казала: „В нашето семейство сме четири деца.“ Обикновено всички млъкват след това изречение. На момиченцето обаче не му мигнало окото и казало: „В нашето сме девет.“ Мелани онемяла и изиграла втория си коз: „Моят татко е с 15 години по-голям от майка ми.“ Момиченцето казало: „Моят е с 25 по-голям от майка.“ И Мелани окончателно млъкнала. Сега двете са неразделни приятелки. Така че нашето семейство със сигурност е различно от останалите. Но има и много по-интересни житейски съдби.  

Избягвам да се ангажирам с конкретна позиция, тъй като всеки човек сам си решава кое е най-доброто за него, а и коя съм аз, че да си позволявам да давам съвети.

И все пак на 1000 км на юг от нас например ранното майчинство се счита за нормално, дори задължително. Същото важи и за многоженството. Няма еднозначен отговор на този въпрос. Преплетени са много аргументи – географски, религиозни, социални и т.н. Относно моето решение да създам семейство толкова рано. При мен просто се случи и аз поех отговорност. Не съм егоист! Бих подкрепила детето си във всичко, защото не е честно заради собствените си притеснения да спестяваш на детето си грешки. Децата трябва да изживеят собствения си живот. Не ги лишавай и не им натрапвай амбициите си. Гледната точка никога не е само една.

Интересно е, че всъщност ти си пораснала заедно с децата си.

Не живея с родителите си от 14-годишна. Бях на 13, когато ме изпратиха да работя в Лондон, и на 14, когато ме изпратиха на друг континент, в Тайван. Аз съм родена в Разград. Бях първото момиче в града, избрано за модел, и това беше повод за гордост за семейството ми, пък и до днес е така. Стъпката от малък град, какъвто е Разград, до Тайпе (столицата на Тайван) е голяма не само в географски смисъл. Дъщеря ми скоро ще е на тази възраст и непрекъснато си мисля как ли се е чувствала майка ми тогава.

Сблъсквала съм се с такива неща и такива моменти, че благодаря на Господ, че ме е пазил. Аз не се виждам тук и сега, ако животът ми не се беше стекъл по този начин. Нямаше да оцелея, да се съхраня. Децата са ми дали много. Децата ме учат. Ако не бяха те, може би щях да приема предизвикателства, които да доведат до друг резултат, при всички положения по-несъществен. Семейството е моето спасение. Децата са моите слънца.

Най-важното е да създадеш семейство и да го съхраниш. И аз съм се борила, за да съхраня семейството си. Моето мнение относно кариерата при жената е много специфично. Смятам, че мястото на жената е при семейството и децата и съм много категорична в това.

Разкажи ми повече за Тайван.

Престоят ми там беше много полезен от професионална гледна точка. Останах два месеца. Първия ходих по кастинги, а втория снимах. Имах дори по два снимачни ангажимента на ден. Работното време беше регламентирано – трябва да се заснемат определено количество дрехи за определено време. Това така те дисциплинира! През тези два месеца научих много. Не говорех английски, научих го. Научих се да общувам с хората, защото работата на модела не е само да застане пред обектива. По време на кастинг трябва да впечатлиш клиентите не само с моделския си бук, но и с цялостното си присъствие.

Научих също така, че личното отношение и претенции нямат място при професионалния модел. Иначе не съм се замисляла много. Блондинките нали не са много силни в мисленето (смях). На мен интуицията ми е много силна. Казаха ми: отиваш там и работиш и аз отидох там и работих. След време чак осъзнах, че това е различна, необичайна житейска ситуация, с която съм се справила.

Какво имаше предвид, когато ми каза, че си се сблъсквала с такива неща, че благодариш на Господ, дето те е запазил?

Тайна ли е, че в света на модата и шоу бизнеса всички странични изкушения ти се предлагат на тепсия? Но пак можеш да се съхраниш. Аз съм живото доказателство, че можеш. Момичетата са млади, лесно се поддават. Всичко зависи от възпитанието в семейството.

А твоето семейство какво е?

Майка ми е преподавател по български език и литература, а баща ми – електротехник. Родата ми по майчина линия са художници – дядо ми Здравко Батембергски, вуйчо ми Кирил Батембергски и вуйна ми Дашка Батембергска. Вкъщи съм окачила много от техните картини. Хубаво и различно е да растеш сред хора на изкуството. Дядо ми е самоук и е много ценен в своите среди.  Имам няколко мои портрета, нарисувани от него.

Обичам много и другите си баба и дядо, по бащина линия. Аз съм отгледана с много любов. Наскоро си мислех как никой никога не ме е наставлявал, не ми е давал съвети, някак по естествен начин са ме възпитавали. Днес много се разсъждава какво е нужно да направим, за да изградим у децата си определени качества.

Правят се дори тренинги за родители. И аз се хващам, че съм изговорила на децата си толкова наставления, колкото за целия си живот не съм получавала. А всичко е много просто. Ще ти цитирам една мисъл на Гергана Пожарски, с нея се запознах около доброволческата ми дейност към Асоциацията на българските майки. Тя казва: „Малък човек, отгледан с любов, става голям човек, даряващ любов“.

Имаш ли брат или сестра?

Сестра. Много си приличаме. Казва ми, че непрекъснато я спират по улицата да й искат автограф. А на мен никой не ми иска (смях).

Явно сестра ти прилича повече на теб от теб самата.

Явно (смях). Тя е маркетинг мениджър в строителна фирма. Има две деца и става много весело, като се съберем. Всъщност е по-трудно да гледаш едно дете, отколкото четири. Те в един момент започват да си се отглеждат сами.