„Едно дете, един учител, една книга и една химикалка могат да променят света“, казва едно 17-годишно пакистанско момиче, което преди две години бе простреляно в главата от талибаните, защото искаше да отиде на училище

И това дете успя да промени света. Тя оцеля, не се предаде пред екстремистите и продължи да се бори за наглед обикновени неща – правото да слуша музика, да не крие лицето си с бурка, да чете книги, да ходи на училище. Тя спечели Нобелова награда за мир. Тя е Малала. И по нищо не се различава от което и да е дете по света.

Малала Юсафзаи е родена в долината Суат в Пакистан. Баща й е учител – прогресивен, идеалист, с мечта да отвори свое училище. А Малала е едно нормално и щастливо дете, което обича розовия цвят, с най-добрата си приятелка Мониба четат „Здрач“ и „Алхимикът“, притеснява се дали ще се справи с физиката и математиката в училище. Тогава идват талибаните, които завземат долината на Малала. Първо спират музиката, после задължават жените да носят бурки, забраняват им да ходят на училище, по улиците се търкалят отрязани глави на полицаи – за назидание.

11-годишна, Малала започва да води блог за BBC, пишейки под псевдоним, за да покаже на света как живее едно дете под окупацията на талибаните. Пише на ръка с химикалка, а местният кореспондент сканира записките и ги праща в BBC. Разказва за екзекуциите, за тормоза над жените, за забраната да се образоват – в класа й броят на момичетата прогресивно намалява. За талибаните тя се превръща в много по-страшен враг, отколкото войските и изтребителите. На 9 октомври 2012 г. Малала се качва на училищния микробус. Отляво е приятелката й Монима, а отдясно – Шазия Рамзан от долния клас. В ръцете си притискат изпитните материали, а в краката са струпани раниците им. Тогава в микробуса се качва въоръжен мъж и пита: „Коя е Малала?“ Децата инстинктивно се обръщат към нея – единствената без бурка. Той вдига пистолета и изстрелва три куршума към Малала, единият от които я уцелва в главата.

След седмица се буди в болница в Бирмингам, без да помни какво се е случило, без да знае къде се намира, уплашена, объркана. Като по чудо успяват да я спасят и тя се превръща в страстен активист, борещ се за правото на образование, защото „книгата и химикалката са най-мощното оръжие“. Пише книгата „Аз съм Малала“ (издадена у нас от ИК „Обсидиан“), в която разказва историята си и която моментално се превръща в световен бестселър. Изнася речи по света, среща се с държавни глави, монарси, световни звезди, но не може да се прибере в родината си, защото има издадена смъртна присъда от талибаните за нея и семейството й. „Някои хора твърдят, че никога няма да се върна у дома, но аз вярвам с цялото си сърце, че това ще стане. На никого не пожелавам да бъде откъснат от страната, която обича. Всяка сутрин, когато отворя очи, копнея да зърна моята стая с моите вещи, с дрехите ми, пръснати по пода, и наградите от училище. Но сега се намирам в страна, която е с пет часа по-назад от скъпата ми родина и от дома ми в долината Суат. Моята страна обаче е по-назад не с часове, а с векове“, пише в книгата си „Аз съм Малала“.