Властите във Венеция забраниха на туристите да влачат куфари на колелца из града. Пречели на венецианците да спят! И повреждали старинните настилки...

Аз не знам кога спят във Венеция. И как ги чуват тези куфари на колелца, след като придвижването из града е повече по вода, отколкото по твърда земя. Може би само по Сан Марко, ама кой ли пък спи там, няма значение... По-важното е, че местната власт я е грижа и за съня на венецианци. Може би по малко странен начин го показва, заплашвайки с 500 евро глоба всеки, дръзнал да влачи куфар на колелца по което и да е време на денонощието. Докато аз, драги ми управници на столичния град, се боря с ужаса на безсънието, причинявано ми в най-тъмните часове на нощта от форсирани мощни мотоциклети, клаксони и най-вече автоаларми.Тях, за разлика от домашните кучета, напъдени на балкона, като се разлаят и завият, няма кой да ги спре. Чудя се какъв е смисълът на монтирането на толкова чувствителни системи, след като на сигнала им често никой не отговаря. Поне в квартала, в който живея, често е така – реве си таратайката или 4х4-то до пълно изтощение на акумулатора. При това е предизвикана не от опит за брутално разбиване на автомобила, а от порив на вятъра, или отъркването на котка в бронята, да не говорим за гръмотевица или преминал наблизо мощен мотоциклет. Но и да е разбита колата, какъв е смисълът от алармата, след като не я чуваш и не я спираш?

Веднъж, само веднъж се опитах да поискам помощ от районното, когато собственикът на развилняла се аларма на близкия паркинг очевидно отсъстваше от страната. Оттам ми отговориха, че трябва да им кажа освен къде се опитвам да спя, т.е. адреса си, и регистрационния номер на колата, чиято аларма ми скапва почивката! Значи трябваше да стана, да се разходя до паркинга и доложа на полицаите не само местоположението, но може би и марката, цвета и регистрационния номер на въпросната кола. Обясних им, че ако го направя, то ще е, за да причиня на колата щета, повече от достатъчна и алармата й да бъде задействана, и собственикът й да си плати за тъпотията да я включи и да не я чува, и патрулът да дойде на местопроизшествието. Дотам беше опитът ми да си извоювам свещеното право на спокойствие поне през нощта. Не знам дали при втори такъв опит да не дам пример с Венеция. Или не, по-добре да не пробвам, със сигурност ще ми отвърнат да ида да спя там, щом като тука не ми харесва! А аз така или иначе отдавна искам да се махна от държавата, в която на никого не му пука за мен.