Бях на едно готино събитие вчера, но не щеш ли там споменаха държавата Хърватска. А такава няма. Има Хърватия. Да кажеш Хърватска е същото като да минеш със 100 на зебра, добре де, със 75. Можеш, разбира се, но нарушаваш правилата, ако това изобщо те нажалява.
Всеки език има правила на словообразуване. В чешкия например имената на повечето държави завършват на -sko: Bulharsko, Rakousko (това е Австрия), Polsko. Финландия на фински е Suomi, но ние сме приели международното й име с окончанието, което е типично за имената на държавите на български. На хърватски може да е Hrvatska, но Институтът за български език на БАН е категоричен – на български е Хърватия. Като Австрия, Италия, Чехия, Нова Зеландия.

Ей сега си говорихме с Лили Стамболова колко е важно как говорим. Защото говорим така, както мислим. Ако мислим, че правилата са за другите... е, те наистина са. С дрехите е същото. Обличаме се така, както мислим. Затова понякога е толкова тъжно по нашите улици. Не заради дрехите. Заради мислите, които обличат.

P. S. Петъчната рубрика за проблемите на езика на проф. Владко Мурдаров в сутрешния блок на БНТ си заслужава всяка минута.