Мадам Мартен

Първият мъж, чието име споменава, е на най-голямата тв звезда от онези години Жак Мартен. Запознава се с него в ресторант и този „изтънчен персонаж, преливащ от култура, декламиращ класическите трагедии и откъси от Библията, пеещ арии от Вагнер и Верди със своя великолепен баритон“ лесно съблазнява малката парижанка. Защото – о, да! – и той е с цели 24 години по-голям от нея, има зад гърба си три сериозни връзки и 4 деца.
Тя бързо попада във водовъртежа на неговия чар, придружава го в Лос Анджелис, Бейрут и Виена. Жак е всеобщ любимец, има почитатели и приятели по цял свят, но Сесилия разкрива и тъмната му страна – той е изпълнен със съмнения и съжаления човек, който така и не успява да напише книгите, за които мечтае, успехът го отегчава и страда, че не е на висотата, която заслужава. „С две думи това, което постигаше, му тежеше, а това, което изпускаше, го вбесяваше“ – обобщава Сесилия, която на 10 август 1984 г. все пак се омъжва за Мартен, а 12 дни по-късно му ражда първата дъщеря Жюдит.

Церемонията е в Ньой и се води от Никола Саркози, кмет на предградието, едва на 28 г. „Беше влязъл с гръм и трясък в политиката и не бе трудно да отгатнеш, че няма да се спре дотук“ – спомня си Сесилия, която се засича отново с Никола на сватба на общи приятели. Двамата сядат един до друг и 27-годишната жена вижда един „интелигентен, жив и весел човек, към когото бързо си дадох сметка, че не оставам безразлична“. Той е пълна противоположност на измъчвания от екзистенциални проблеми Жак Мартен, вече прехвърлил петдесетте. За да сложи спирачка на зараждащите се чувства, Сесилия превръща Саркози в семеен приятел – той е женен за корсиканката Мари-Доминик Кулиоли, имат двама сина. Тя е учителка по италиански и благодарение на нея, по-скоро на чичо й, Саркози стига до кметския стол.

През 1987 г. Сесилия се сдобива с още една дъщеря – Жан-Мари, но отношенията им с Жак са станали нетърпими. Като капак „Никола хвърля всичките си сили в битката“ да я спечели. Версията на Мари-Доминик е друга. Тя дълго мълчи след тежкия развод, приключил чак през 1996 г. и съпътстван от 8-годишната й борба с рак на гърдата. През 2008 обаче е публикуван бестселърът „Саркози и жените“ и пред авторката му Кандис Неделек наранената жена доверява, че е простила на мъжа си, но не и на Сесилия: „Направи всичко, за да извоюва приятелството ми, и така да се сближи със съпруга ми. Накара го да се влюби в нея.“

Двете жени отглеждали заедно децата си, ходели с мъжете си по ресторанти и даже през 1988 отишли семейно на ски в Межев. Според Неделек именно там Мари-Доминик заварила мъжа си във вилата на Сесилия, която решава да напусне Мартен, въпреки че Жюдит е на 3 г., а бебето – на няколко месеца. „Не можех да си представя, че ще отглеждам момичетата си редом с Жак, който сякаш също беше теглил чертата на нашата история.“
Със Саркози е друго: „В неговите очи аз бях човек, който си заслужава. Един ден, с решителен и спокоен тон, той ми заяви: „С теб ще изкачим заедно стълбите на парламента.“

Мадам Саркози

Първите години на новата двойка са трудни. Финансово Сесилия разчита на родителите си, но в Ньойи злословенето се е превърнало в масов спорт. „Ежедневието понякога беше изпитание. Бях спряла да броя злъчните забележки или унизителното отношение, което трябваше да преглъщам. И момичетата не бяха пожалени. Струваше ми се, че няма да издържа дълго в тази обстановка... Важеше архаичният принцип, че жената е виновна за всичко.“

Този „черен период“ съвпада и със смъртта на баща й. Сили на Сесилия дава работата – Никола й поставя бюро в кметството, от което тя се грижи за връзките му с пресата и върши други административни дела, или както самата признава: докосва политиката с главно П. Оттогава по нея е открит вражески огън, който ще я съпътства до края на брака й със Саркози, а дори и след това с обвиненията, че тя формира имиджа и поведението на съпруга си и че заради нея той залита по лукса. Тези грехове й приписва и Мари-Доминик, според която преди да срещне втората си жена Никола бил „духовен и скромен човек“. Цяла Франция и досега хвърля вината за ролексите по ръцете на Саркози, за партито по случай встъпването му в длъжност като президент в един от най-скъпите ресторанти на Париж – Le Fouquet’s на „Шанз-Елизе“, за почивките по яхтите на техни заможни приятели върху Сесилия...

„Всъщност държа да кажа, че Никола нямаше нужда от мен. Не го казвам от скромност, това е реалността – уверява Сесилия пред ELLE, на чиято корица се появи през октомври. – Политиката е сложно нещо и по-добре да сте двама. Той ме слушаше, ала слушаше и доста други хора, като в крайна сметка решаваше съвсем сам. Моята роля беше да правя така, че да не се чувства изолиран, защото властта изолира доста.“
Сесилия подчертава, че за цялата работа редом до мъжа си в дългия му път нагоре – докато той е кмет, после министър на бюджета, по-късно на финансите и на вътрешните работи, а накрая и президент – тя не е взела и едно евро. Най-големият успех в нейната обществена дейност безспорно е спасяването на петте български медицински сестри и на палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж. На събитията от юли 2007 г. французойката отделя цяла глава от 25 страници в книгата си, започвайки с това как Саркози я помолил да придружи неговия главен секретар на преговорите с Муамар Кадафи в Либия.

В стремежа си да помогне за освобождаването на медиците първата дама демонстрира истинска храброст – тя на два пъти се среща на четири очи с Кадафи, като вторият им разговор е вечерта, и то в неговия заключен бункер, а освен това отправя молбите си и към неговата любима дъщеря Аиша, към министрите му и Сейф ал-Ислам. Не по-малко изпитание за Сесилия е и посещението при сестрите в затвора. „Изпитвам ужасен шок пред тези жени, чиито лица не бих могла никога да забравя. Погледите им са празни, а кожата им – прозрачна... Оставам с тях още няколко минути да разговаряме, да опитам с всички средства да ги успокоя и да им покажа, че една жена е взела в ръцете си тяхната съдба и няма да ги изостави.“

При преговорите с Кадафи Сесилия показва твърдост, обещава медицинска помощ, а освен това го заплашва, че страната му ще бъде изолирана от международната общност. Тактиката й изнервя диктатора: „Но аз искам да ви дам сестрите. Ето, давам ви ги! Доволна ли сте сега?“ От този момент нататък тя действа светкавично: моли двама френски офицери да вземат от затвора медиците и да ги качат на еърбъса, изпратен от Саркози. Чака с часове затворничките на борда му. Шампанското гръмва, когато напускат либийското въздушно пространство и поемат към София.

Когато слизат в София, на летището всички плачат от радост. Сълзите напират и в очите на Сесилия и тя бърза да се върне в самолета. От дълги часове не е мигнала и не е сложила нищо в устата си и цялото напрежение избива. „Един от офицерите ми помогна да се кача в самолета. Там плаках дълго от умора, емоция и пълно облекчение. Дъщерите ми се обадиха, за да изразят своята гордост и любов, но аз продължавах да плача. Защото осъзнавах, че току-що съм изживяла най-силния момент в живота си, вълнението ме разтърсваше. Мобилният ми звънна. Ришар, от когото нямах новини, ми каза: „Това, което направи, е невероятно. Твоето място със сигурност е точно където си.“

Да, Ришар Атиас се е появил на хоризонта и тя непрестанно се чуди дали мястото й всъщност не е до него. Случаят с българските медици се оказва повратен момент и „изцяло променя гледната точка“. „Трябваше да стигна до дъното на самата себе си, за да открия това, което винаги съм търсела: силата на волята.“ Сесилия обяснява, че заради объркания си личен живот е отклонила поканата за официално посещение в София, с което си навлича гнева на своите сънародници. Така на 4 октомври 2007 г. тя не идва да получи лично своя орден „Стара планина“, какъвто Георги Първанов връчва само на съпруга й. „Знам, че хората не разбраха моето отсъствие, но основното бе спасяването на тези жени и този мъж, а не получаването на почести“ – пише Сесилия. Само 11 дни по-късно тя окончателно напуска Никола Саркози и Елисейския дворец, за да тръгне по един нов и трънлив път.