Миналата година 28-годишната Леа Сейду покори Кан с ролята си на Ема във филма „Синьото е най-топлият цвят“ на Абделатиф Кешиш, който взе „Златна палма“. Сега тя отново ще мине по червения килим на най-бляскавия филмов фестивал – този път заради дългоочаквания втори филм, посветен на живота на Ив Сен Лоран, където Леа изпълнява ролята на Лулу де ла Фалез, една от музите на култовия дизайнер

Госпожица Сейду получава първия си чифт обувки Christian Louboutin като подарък от баща си за... 12-ия си рожден ден. И първия шамар от майка си – на същата възраст – за това, че е приела подаръка. Родителите й се развеждат, когато Леа е едва на три, и откровено заявяват, че причината за развода им е „омразата и ненавистта, която изпитват един към друг“. Освен всичко друго, баща й и майка й имат кръвна връзка помежду си – неговият прадядо и нейният дядо са братя. Фамилията Сейду е доста шантава, много богата и страшно влиятелна. Сред тях са и двама шефове на най-старите киностудии във Франция „Пате“ и „Гомон“, бизнесмени, продуценти. Единствено майката на Леа може да си позволи да се занимава с благотворителност – тя подкрепя африкански художници чрез собствената си галерия за африканско изкуство в Париж. И е войнстващ антиконсуматор, което обяснява плесника заради „лобутенките“ на Леа.

Леа Сейду мрази да говори за семейството си и твърди, че макар огромна част от роднините й да са във филмовия бизнес, никой не е актьор и никой не й помага да развива кариерата си. Разбира се, трудно е да й повярваш и никой не се и опитва. Френската преса често я жигосва с определения като „принцеса Леа“ или дори „връзкарка“. А също „феята със сините коси и здравите връзки“, визирайки ролята й във филма „Синьото е най-топлият цвят“, където косата й е оцветена в синьо. „Във Франция всички те съдят“ – казва Леа. Малко след грандиозния успех на „Синьото е най-топлият цвят“ в Кан тя дори обмисля да се премести в Америка, където да започне отначало като „госпожица Никоя“. Още повече че вече се е снимала в съвсем малки роли в „Полунощ в Париж“ на Уди Алън, в „Гадни копилета“ на Куентин Тарантино и в „Гранд Хотел Будапеща“ на Уес Андерсън. Само че точно тогава режисьорът Бертран Бонело й предлага ролята на Лулу де ла Форез във филма си за Ив Сен Лоран и Леа разопакова куфарите. Засега.
Актрисата е известна с трудния си характер и странните си настроения. Тя страда от куп фобии и почти постоянна депресия. „Винаги съм се чувствала като неудачник и винаги съм живяла като пълен сирак. Имах най-самотното детство на света“ – казва тя. През 2009 г. Леа преждевременно напуска фестивала в Кан по спешност, тъй като я връхлита поредната й паник атака и тя не успява да я овладее. Освен че изпитва страх от летене, от височини, от открити пространства, от много хора, тя е патологично срамежлива и необщителна. Никой не й вярва, понеже като актриса няма никакъв проблем да се снима гола във филми или за фотосесии.

Макар че вече участва в няколко рекламни кампании, сред които две на Prada, Леа заявява, че с модата е на „Вие“ и че никога няма да се превърне в модна икона. Приема ролята на Лулу де ла Фалез не защото Лулу е модна икона и дори не заради Ив Сен Лоран, а защото „тази жена има не душа, а огън и е толкова, толкова необикновена!“

Кой не се страхува да бъде гадже на принцеса Леа? Анонимен тип, твърди тя. „Не е известен. Не се занимава с кино. Пише нещо.“ Може би ще го видим в Кан.