Здравият разум понякога е толкова тромав и олдфешън. Хората имаме нужда от чудеса. Трябват ни слънцеяди, живи буди, чудодейни мъже и жени, които могат да ни оперират безконтактно задстомашната жлеза, докато си четем списание във фотьойла. А какво ни предлага здравият разум срещу това – баналното твърдение, че краят на всички е ясен и тъжен, че за да успееш, трябва да си скъсаш задника от бачкане, и че целулитът не ще молитва, а липосукция. Колко по-леко ще ми е да приема житието, че и битието си, ако знам, че в предишните си три живота съм била последователно Савска царица, дож на Венеция и любимо зайче на Мадам Помпадур. И не ми казвайте, че мадамата е нямала зайче. Нали аз бях това зайче!
Напоследък разговорът за Ванга - нашето „домашно” чудо, набра отново скорост. Защото необяснимото е вълнуващо, то дава надежда, че може би има и друго измерение, в което настояще, минало и бъдеще текат успоредно и където нашият край може да се окаже нашето начало...

В новия ни брой ще намерите интервю по темата с режисьора Стилиян Иванов.