Една вечер уча нощно каране. Инструкторът ми говори по телефона със свой приятел и ме насочва: „Съединител... На четвърта... Дай мигач... Леко, леко!!!“ (Последното повтаря най-често. А понякога ми казва напрегнато, че ще видя какво ще бъде, когато имам собствена кола и правя така. Но аз съм му благодарна, защото предишният ми инструктор, след като веднъж вика целият червен да включа на втора в продължение на 10 минути по Цариградско шосе, неочаквано емигрира в Канада.) Между другото К. - новият ми инструктор подхвърля, зарадван от разговора по телефона: „Да те водя на купон?“. „Да!“ - отговарям без да мисля. В момента се престроявам и гледам едновременно в хиляда огледала – това отгоре, страничните, натискам разни педали и правя още какви ли не неща. За тях е важно да внимавам. След пет минути концентрирана тишина в тъмното, ми хрумва: „Щях да решавам листовки...“, но после решавам друго: „Ще остана за кратко.“ „И аз отивам за малко – казва К – да видя един приятел... че не ми остава време.“ К. е готин. След разни завои спирам, гася. Предлагам: „Да минем отнякъде да купя нещо?“ К вади от багажника натурален сок и две пакетчета ядки, явно подготвен. Влизаме във вътрешен двор, качваме се по стълбите до последния етаж на сграда в пряка на Дондуков. Звъним. Вратата срещу нас отваря висок рус мускулест млад мъж и казва: „Извинявайте, но току-що си взех душ.“ (!) Така казва. Косата му е мокра. Облечен е с тениска и шорти (с гащета – поправят ме Добри и Анатоли – дизайнерите на EVA, но на мен не ми звучи естетично, а Добри и Анатоли казват с досада: „Като кажеш, че е с футболен екип, всички ще се сетят.“) Облечен е с нещо като футболен екип и може би е по джапанки. Има хубави мускулести крака и очевидно много приятно тяло. Кани ни да влезем в нещо като холче с маса, диванче и два стола. Вътре седи момиче. Не знам защо имам чувството, че не му е гадже. На такива места – тавани с маси, дивани и столове, съм ходила, когато бях студентка някога. Този Й. да го наречем – високият мускулест мъж се оказва масажист. Сяда и пита ме тихо някакви неща.

И какво стана? - пита ме Ади, когато го разказвам в редакцията. Нищо. Взех си листовките най-накрая!