Преди няколко дни ходих на „Лебедово езеро“ в Операта с Марта Петкова като Одета/Одилия. Запознах се с Марта наскоро и исках да видя как танцува. Видях я – беше елегантна и лека като вишнев цвят. Топлата софийска публика ръкопляска много – на нея, на партньора й Никола Хаджитанев, на целия ансамбъл. По време на спектакъла малко ме разсейваше жената до мен, небудеща съмнения на пръв поглед госпожа, която с първите тактове на оркестъра започна да „дирижира“. Възбудено размахваше ръце, което отначало ме притесни, после леко й завидях. Какъв темперамент само, помислих си аз със съжалението на човек, който никога няма куража да изрази истинските си емоции, без да се притеснява за мнението на околните...

Но ето още за куража. Бях поканила една приятелка да дойде с мен на „Лебедово езеро“. Не мога, каза ми тя, до мен във фитнеса се съблича една бивша балерина и като видях краката й... Ще ми трябва известно време преди да мога да отида отново на балет. (Да не излезе обаче, че с приятелката ми ходим в Операта ден след ден, по-честно е да кажа,че ходим година след година, даже след две.)

За краката на балерините се носят легенди, затова и бях питала Марта за нейните:

Наистина ли краката на балерините са такава отчайваща гледка?

Ако ви покажа моите, лошо ще ви стане. Целите са в рани.

Възможно ли е да имаш рани и пак да танцуваш на палци?

Много е мъчително. Това е ежедневно травмиране на краката. Толкова рани съм имала, че вече не ми се и разранява кожата. Случвало ми се е на спектакъл да съм с „гола пета“ с отлепена кожа. В началото не можеш да ходиш. Но почваш, в един момент болката става непоносима и... после минаваш отвъд прага й.

Имало ли е хора, които се шокират от вида на пръстите ви?

Чак да се шокират... Но се получават изкривявания, защото пръстите са много здраво притиснати в палците. И кокалчетата изскачат. Повечето балерини са с огромни кокали. От постоянното притискане растат. Определено се познават балетните крака.

Използвате ли болкоуспокояващи?

Няма какво да ти помогне. Аз купувам някакви кремчета за болка, но... Балерините имаме една тайна рецепта със сапун, яйце, става като желе, много гъсто. Слагаш го върху раната. Но истината е, че забравяш някак си и танцуваш.

(Всичко това Марта го говори спокойно, дори с лека усмивка – какво толкова, просто боли.)

Изглежда, че красотата (в творчеството) често/или винаги? върви с болката. Балетът е доста откровено изкуство в това отношение и може би затова е така отчайващо красив. Трябва да си много смел, за да приемеш, че това, което правиш, деформира нещо в теб, докарва ти изпъкнали кокалчета, отворени рани, накъсан сън, съмнения, които дращят като триста котки. Марта и колегите й плащат цената, без да се оплакват. Колко от нас са готови да го направят?

P. S. Според Марта Одета/Одилия е най-тежката й физически роля и когато й предстои спектакъл, го мисли месец преди това. Специалистите го потвърждават – защото ролята изисква превъплъщаване в два напълно противоположни образа (малко преувеличено го видяхме във филма „Черен лебед“ с Натали Портман) и заради огромното физическо натоварване – балерината в един момент изпълнява 32 фуете (пълни завъртания със специфично сгъване на единия крак) едно след друго.