Светлооката красавица, която седи срещу мен, говори за коне. Защото нейната най-голяма любов, нейната страст, нейният бизнес, нейното бъдеще са конете. Йонка Димитрова наглед няма нищо общо с традиционния образ на амазонката – силна и жилава, властна и малко мъжкарана. Тази жена е като цвете – средна на ръст, миловидна, прозрачно бяла под фон дьо тена на лицето, с пищни руси коси. Повече би й прилягало сравнението с принцесата от приказката за граховото зърно. Обаче тя наистина, съвсем наистина не се изкушава от разкошни рокли, а се облича в спортен стил. Любимите й обувки са ботушите и е щастлива, че вече има и такива, които се носят в най-горещите летни дни. И с панталони тип брич Йонка пак е принцеса – принцеса на седло, повелителка на конете. Собственичка е на конна база в град Нова Загора. Когато е щастлива, язди. Когато е нещастна, язди. Или просто влиза в конюшнята и разказва на любимия си кон всичко. А от връзката й с конете са тръгнали всички важни за нея събития и съдбовни срещи.

Слушайте само. Била на 14, единствена дъщеря на състоятелен фермер, когато баща й я качил на кон. За първи път се докосвала до такова животно. Живеели в къща и тя имала десетки домашни любимци – и кучета, и котки, и фазани, и костенурки, и зайци... Обаче с коня нещата се случили като при любов от пръв поглед – и тя го харесала, и той изглежда я харесал. Просто залепнали един за друг. Баща й го купил за нея. След първата езда нямала дори мускулна треска. А само след четири месеца тренировки в напълно новия за нея спорт треньорът й я пуснал на състезание. „Вярно е, че заслугата беше на коня, но бях много горда от второто място“ – казва Йонка. И добавя, че за ездата няма пределна възраст, стига ездачът да може да седи на седлото. Баща й я стимулирал допълнително в кариерата й на състезател. Пръв в България изградил конна база, купил коне и така дори трасирал пътя на Йонка в бизнеса. Който, оказва се, вече се е разраснал сериозно – у нас има повече от 300 конни бази с над 6000 коня.

Йонка трупала победи и награди като национална състезателка. Преодолявала травми и контузии. Не можела да се откаже, не можела да спре. Дори когато конят Чародей, с когото паднали най-зле по време на прескок на препятствие, не се вдигнал отново на крака. Тя – обезобразена и тежко контузена – отново на седлото. Със следващия кон.
С някои от бързоногите е свързана до края на живота си. Като кобилата Анета, с която станала осма на международно състезание в Божурище, но с най-добро представяне от българите участници. Или като Гдиня, която е свързана с любовта и брака й.

Гдиня била кобила за продан. Дошъл клиент да я купи за сина си и след сделката Йонка му подарила календар със свои снимки. Няколко дни по-късно същият този нов собственик на Гдиня й се обадил, че негов приятел иска на всяка цена да се запознае с нея. Довел го в базата, където въпросният господин с бизнес в Испания я поканил да го консултира по въпроси, свързани с коне. Йонка се съгласила. Поканена на гости на новия собственик на Гдиня, пак се срещнала с него – Станислав Димитров. Забелязала колко странно я гледа този мъж, докато гали кобилата, с която наистина й било трудно да се раздели, като я продаде. Но се възмутила, когато й се обадил късно през нощта. Просто в някакво супернеприлично за обаждане време, тя дори вече била легнала да спи. Но бързо се разсънила, когато чула, че конят Гдиня е завинаги неин. Станислав го откупил обратно, за да й го подари, след като видял колко е привързана към него.

Така красиво и старомодно я ухажвал, влязъл под кожата на баща й с покани за лов. Канел я на срещи, където все за коне говорели. Докато в един момент, три-четири месеца след запознанството им, й казал, че има два билета за Дубай и иска тя да го придружи в това пътуване. Там станало каквото станало. Признал, че я харесва и обича от първия миг, в който я зърнал на снимка в календара. Добавил, че иска да я направи своя съпруга. Не бързал, дал й пръстена, но й оставил месец да помисли дали да приеме предложението му за брак.
Йонка имала време да осъзнае, че обича чувството за закрила и сигурност, което й давал този мъж, със седем години по-голям от нея. Че има общо бъдеще с него, че иска да е майка на децата му. Казала своето да. И скоро направили сватба, на която тя вече носела детето им в утробата си. Единственото й условие било Станислав да не я откъсва от конете. Които – както разбрала – всъщност не го интересували особено, а само били повод да се сближи с нея, жената на живота му. Само веднъж успяла да го качи на седлото, но от него ездач не станало. Обаче тя продължила.

Спряла да тренира и да се състезава само докато роди и поотгледа сина си – един малък Станислав, който й е одрал кожата. Когото още на годинка започнала да учи да язди. Странно й е, че малкият я ревнува от конете, от любителите ездачи, с които Йонка понякога работи. Но не и от децата с церебрална парализа, на които е отстъпила безплатно базата си Макс-99. Всичко започнало преди четири години, когато там дошла една майка с детето си с ЦП. Качили го на кон и само след 15 минути майка му забелязала промяна в походката. Хипотерапията се препоръчва и за деца с аутизъм, така че когато Йонка обявила, че могат да яздят безплатно при нея, приказката тръгнала от уста на уста. И на конната база в Нова Загора вече идват от целия район. „Това ме прави щастлива – казва Йонка, – чувствам се полезна за другите.“

Отскоро тя има ангажимент към дъщерята на Негово Величество Симеон II – Калина. Картотекира я като състезател по конен спорт в своята база, очаквайки с нетърпение тя да получи български паспорт. Царската дъщеря е опитен ездач, има четири коня в Мароко, най-красивият й се казвал Мусала. Иска да се състезава за България, като най-близката й цел е Олимпиадата в Рио. С Йонка яздят заедно и дори мечтаят да се явят на състезаниетоАмериканска щафета – „дисциплина, която дава много емоции“, според Йонка. Не че другите в конния спорт – толкова красив и опасен – не дават. Не случайно ездачите и ездачките са най-красивите хора, будещи възхищение и завист у околните.

Йонка със смях разказва как един от треньорите в нейната база бил харесан от солидна белгийка. Дошла омъжена, изгубила си акъла по жокея и се върнала разведена, за да го отведе със себе си. Но има и друго – зъл човек добър ездач не става. Йонка от опит знае, че само с много доброта и любов трябва да подхождаш не само към конете, а към всичко и всички. Благодарността на коня се изразява в постиженията му. „Знаеш ли, че сме купували кон направо от каруцата, в която е бил впрегнат? И след това се е доказвал като потенциал, ставал е дори шампион. И сме го продавали в чужбина за добри пари. В този бизнес трябва да имаш и усещане за възможностите на едно животно, не да го оценяваш само по външния му вид.“
Сега Йонка има 5 коня, но „няма значение колко са, важно е да са качествени“. Развива базата с любителска езда, с преходи на кон по билото на Стара планина. Търгува с коне – от това се печели най-много. „Като спечелих в Божурище с кобилата Анета, един колумбиец я капарира още преди да завърша състезанието, даже не попита колко струва. И досега ми е в сърцето тая Анета.“