И така: мястото е световноизвестният музей Гугенхайм, а ревюто е на италианската марка Miss Sixty. Повечето гости и знаменитости са на отредените им в спираловидното пространство на музея места, но често, привлечени от обичайно спохождащия фотографите шум, надничат към първото и най-ниско ниво. За да видят с очите си, както в случая, Кармен Електра. Истинското преброяване обаче трябва да протече зад кулисите. Където са най-известната в света гримьорка Пат Макграт и всички настоящи топмоделки... И едно наистина звездно име в модния бранш - Кейти Гранд, главен редактор на списание POP и един от най-известните стилисти в света.

Под купола на нюйоркския Гугенхайм се появява първата моделка с игриви руси опашки, бяла риза и светли дънки с подчертано издължена висока талия. Бързо крачейки по спиралата надолу я следват "непослушни" момичета в черни дънки и ярко червени каубойски боти, в ултра къси панталони и капитански сака и новите деца на цветята, облечени в свободни гащеризони, къси рокли и бански с цветни бродерии. Точка на любопитството, преброяването, а и на самото ревю сложи една от най-впечатляващите "булчински" рокли. Момичето Miss 60 е тъмнокожа газела, готова да каже заветното "да" в къса бяла кожена рокля, наподобяваща корсет в горната си част, с връзки и фрапантни дипли отзад.

Ден след суматохата на ревюто и шумното парти дизайнерът и съсобственик на групата Sixty (в която влизат Miss 60, Energie и Killah, б.а.) Вики Хасан разказа за тайната на името, колекцията и новооткрития хотел специално за EVA.

Защо избрахте точно тези имена за марките си и какво стои зад тях?

В продължение на години в модния бранш беше много актуално да имаш унисекс линия. Всички правеха една колекция, в която представяха мъжки и дамски облекла. Исках да правя колекция специално за момичетата, затова я кръстих Miss. По-точно, исках да е Miss 70, защото харесвам леко декадентския, флорален и свободен стил на 70-те. Голямата революция във всичко е именно през тези години. Но за съжаление вече беше регистрирано като марка. И реших, че в крайна сметка началото на тази вълна е в края на 60-те години.

Energie ли?

Работих в малък магазин, в който продавах дрехи на най-различни марки от цял свят. В него идваха хора от всички краища на света, имаше много силен дух и енергия - оттам дойде идеята за името на магазина. В началото беше само магазин, не модна марка. Две, три години по-късно срещнах партньора ми Ренато (Ренато Роси е човекът на цифрите в Sixty Group, б.а.) и той ме попита: „Защо не направим колекция с това име?" Започнахме с Energie, оттам натрупахме и първия си опит. 3 години по-късно направихме и Miss Sixty.

Днес имате 300 монобрандови магазина по света, още 7000 в 90 страни продават марките ви... щастлив ли сте от постигнатото?

Щастлив е силна дума. Вярно, имам голям късмет, че работя това, което искам и харесвам. Това е тайната на колекциите ми. От самото начало правя нещата, които чувствам и наистина обичам. Не мисля дали ще се продадат добре, как ще се приемат и т.н. Искам например да направя панталони с много ниска талия, супер тесни дънки или лежерни блузи, разкриващи едното рамо - правя ги. Ако ги чувствам, просто ги правя. След това се намира някой, който да ги копира и разпространява, но.... Този сезон направих панталони с подчертано висока талия. Не знам дали ще се харесат и купуват, но ги направих, защото така ми харесва. Успехът не променя много битието ти, не те прави по-щастлив или по-нещастен. Доста журналисти ми казват: „Ти си богат, защо не се оттеглиш да се наслаждаваш на живота?" Това не е моят начин на живот. Да работя и да видя жена с жилетка, която съм направил преди 3 години - това ме прави щастлив.

(Казвайки последното, Вики Хасан кимва към току- що влязла в магазина клиентка - сексапилна тъмнокожа двайсет и седем- осем годишна жена с впити дънки, ботуши на висок ток и жълта мъжка жилетка.

- Здравейте! - поздравява я Вики Хасан.

- Здравейте! Как сте? - казва тя.

- Добре, а вие?

- Супер. Голям фен съм на Miss Sixty!

- Виждам. Имате прекрасна жилетка.

- Да, вие правите дрехи само като за мен.

- Защото сте моята муза. Сега го разбрах, - добавя широко усмихнатият дизайнер.

- Благодаря ви.

- Аз ви благодаря. Направихте ме по-щастлив днес.)

Колко човека са в екипа ви днес?

2500 - 2600 по целия свят. В тази бройка не включвам хората в магазините. В моя екип - дизайнерския, са около 50 човека и са едва ли не от всички краища на света. Седалището ни е в Рим.

Защо решихте да се включите с ревю в модната седмица в Ню Йорк? все пак Италия е вашата страна...

Честно казано, не знам. Ние правихме ревюта само за нашите дилъри и големи клиенти, по този начин се опитвахме да се предпазим от copy-paste вълната в бранша. Но партньорът ми ме убеди, че всяка важна и сериозна марка прави ревюта. А Ню Йорк е изключително важен град, тук се развиваме бързо и е важен за нас пазар. Освен това градът е особено място за мен самия. Преди да създам колекция, задължително идвам тук, разхождам се из кварталите, пазарите, за да открия и видя всичко ново и модерно.

И кое от Ню Йорк е в новата ви колекция?

Тези малки клубове с музиканти и рокендрол банди - доста тъмни, а музикантите не са преуспяващи, дори напротив - повечето са бедни. Но саундът, музиката са невероятни. Видях толкова много свежи групи, обикаляйки из долната част на Манхатън, беше страхотно вдъхновение.

Първо направихте много успешна линия аксесоари, после бижута и слънчеви очила. какво следва?

Нищо повече. Искам да имам контрол над всичко, вманиачен съм на тази тема. Имаме вече твърде много неща и не съм най-доволен от начина, по който ги контролирам. Имаме доста нови проекти като линия за дома, но засега стопирам партньора ми, защото не искам да пуснем на пазара нещо, което не харесвам изцяло. Както казах, не се интересувам от бизнеса, а от това да харесвам нещата, които правя.

Наскоро открихте хотел в италианския град Ричоне на Адриатическото крайбрежие, разкажете ми за него...

Хотелът не е нито твърде класически, нито твърде шик. Не е и нещо толкова претенциозно. Това е място за момче или момиче, което носи и харесва Miss Sixty и Energie, има нужда от място, където да се чувства комфортно. Не е твърде елегантно и скъпо, но е свободно, непринудено и хубаво. Той е като къщата на нейната/ нейния приятел или като диско клуб с някои винтидж дрехи, с красива архитектура. Поканих няколко художници да декорират всяка от стаите по различен начин. Една от тях е мое дело. Във всяка стая има компютър с камера, така че може всеки посетител да се включи в чата и да си комуникира с останалите гости, да си уговорят среща и т.н. Искам хотелът да е място, на което се чувстваш като в Ибиса, Миконос - непринуден и щастлив. Място, на което отиваш, за да се забавляваш.