Много се спекулира с неговата сексуалност. В жълтата преса се твърди, че Андрей е бил бисексуален и оттам е неговата драма. Готова ли си да отговориш на този въпрос?

Това е едно от нещата, които най-много ме огорчават сега. Грозно е да се спекулира с това. Категорично не е вярно. Ето я снимката с Жоро Христов, един от близките му приятели (вади от албума снимката). Тази снимка обиколи пресата, за да „подкрепи“ слуховете за обратната му сексуална ориентация. Толкова е грозно, толкова е жалко да се използва тяхното приятелство.

А на тази снимка сте двамата с бебе.

Тук Андрей е кръстник на сина на наши приятели – Калоян. Много се вълнуваше. Той обожаваше Калоян. Сега неговият кръщелник е на 6 години.

Имахте ли си някакви свои думи, свой език, какъвто имат влюбените?

Той ме наричаше Криско, „слънце“ сме си казвали. Аз него – Андрей или „слънце“.

Снимки. И една гривна, два шала. Шалът е прекрасен и романтичен подарък. Донесе ми ги от Италия. Иначе съм получавала много подаръци от него, но това са нещата, които пазя и са любимите ми.

Защо според теб той се ожени толкова бързо? Какво си помисли тогава?

Помислих си, че е бил много влюбен. И че е бил много самотен. После бракът бързо се разпадна.

Аз пък си помислих, че бракът му е акт на саморазрушение. Понякога бракът е акт на саморазрушение.

Но ако е било така, е било дълбоко подсъзнателно. Аз не знам какво му се е случвало след нашата раздяла. Брак? Понякога животът има странно чувство за хумор. Гледайки го отдалече, познавайки го, знаех, че душата му не е в тоя брак. Всичките му приятели го виждахме. Усещахме. Не искам нищо лошо да кажа за неговата жена. Но тя не беше от неговата порода.

Целенасочено не. Но ми се е случвало.

Не те е наказвал с думи или мълчание?

Не беше такъв човек. Той не искаше сянка до себе си. Не! Искаше нежност, но не и безличност. Подкрепяше ме във всичко, абсолютно всичко. Аз завърших магистратурата си в Академията по хореография – арт мениджмънт, докато бях с него. В същото време и работех. Бил е с мен по турнета, радвал се е на всяка моя изява. Подкрепял ме е и в моите отношения със семейството ми. Няма да забравя една зима. Петък следобед. Обажда ми се по телефона, пита какво правя. Казвам му, че съм в Пловдив, лекцията току-що е свършила и аз излизам от залата. А ти какво правиш, питам. Нищо, пия кафе, казва. И докато слизам по стълбите, го виждам да пие кафе в кафенето на Академията. Прекарахме заедно уикенда и бяхме много щастливи. Винаги, когато можех да пътувам с него, пътувах. Винаги се забавлявахме, танцувахме. И бяхме щастливи.

Плакал ли е пред теб?

Да. Беше безкрайно чувствителен и уязвим. Той не го считаше за слабост. Не си позволяваше да плаче пред други хора, освен пред близките си.

Питаш ли се понякога какво би станало, ако беше жив? Мислиш ли, че бихте могли да бъдете отново заедно?

Питала съм се. Може би да, бихме могли да бъдем заедно. Защото любовта между нас си остана. Вярвам, че не всички връзки и отношения приключват тук, на земята. Не съм вторачена в това, но го вярвам.

Не. Не бих могла да го намеря в друг. Не се и опитвам, не мога да очаквам някой от сцената да ми каже, че ме обича с думи, които само аз разбирам, но не и публиката.

Мислиш ли, че си разгадала този мъж?

О, не. В никакъв случай. Не съм и искала. Аз го обичах такъв, какъвто е. И се стремях да бъда не зад него, а до него. До него.