Баташов е актьор с 45 роли в театъра и още много - в киното, доцент по актьорско майсторство и режисура, депутат от НДСВ в Народното събрание и рицар на Ордена на тамплиерите. и болезнено му е омръзнало да говори за всичко това. Както и да отбива въпросите за личния си живот и да пази собствената си територия.

Когато се срещаме за интервю в едно столично кафене, прилича на Ален Делон във филма “Една любов на Суан”. Не само защото е елегантно облечен и в самото начало на пролетта е единственият мъж с бяло сако. А и защото е синеок, изискан, с маниери на джентълмен. Андрей е от тази рядка вече порода мъже, които ти отварят вратата, сядат след теб и правят малки важни жестове на уважение към факта, че си жена. Внимателен, възпитан и мил до момента, в който не пожелае да бъде друг.

Той е също и от хората, които могат да разцепят секундата на две, когато имате среща, както и да не дойдат въобще. Защо? Защото е забравил или така си е решил. Може да бъде и дистанциран и студен, да счупи разговора и да повиши тон, както и да отвори сърцето си, обаждайки се на приятел, чийто баща е в болница, и да му каже много топли думи, пълни с грижа.

Андрей е eмоционален. На моменти изглежда раним, в други - непробиваем. И както по време на разговора ни в кафенето навън се сменят всички сезони - вали дъжд, сняг, грее слънце, духа бесен вятър, така се сменят и неговите настроения. Смее се, шегува се, замисля се, просълзява се, отдръпва се и пак се връща. Разкрива колкото си иска и скрива много повече. Разговорът ни прилича на детска игра със сапунени балони.

Темите се гонят като хвръкнали кълбенца от сапун и вода, издухани на перлени нанизи срещу слънцето. Поклащат се за малко в ръцете ни и докато разглеждам цветовете на дъгата в тях, а особено когато се опитам да надникна в личния живот на моя събеседник, се пукват незабавно. И Андрей издига преграда. Обаче ме уверява, че е откровен в това, което казва.

Историята на това интервю започва преди осем години в началото на едно дълго топло лято, с петима мъже в черно. Тоест петима СЕКСИ мъже в черно, биещи барабани пред театър “Сълза и смях”. А те са Андрей Баташов и четирима негови студенти. Почти цялата улица пред театъра, независимо от минаващите коли, е пълна с развълнувани момичета и жени. Оказвам се една от тях. Не мога да не спра. Не мога да не вляза. Не мога да не гледам постановката “Ритъм”. Трудно е и да я разкажа. Тя трябва да се преживее – заради ритъма, който ти влиза под кожата, играта между звук и тишина, флирта на тъмнина и светлина... И заради петимата мъже в черно, и заради 25-минутния бис накрая.

Той продължава да се случва, в същия театър, но вече след новата постановка “360°”, която на практика е продължение на «Ритъм». Мъжете вече са четирима, в случващото се на сцената има много повече чувство за хумор и някакси повече топлина. Ако сте гледали която и да е негова постановка, със сигурност ви е направило впечатление, че Баташов умее да общува с публиката, особено с женската. Прилича на тореадор – изящен, с идеалната си стойка, леко закачлив и знаещ кога да се отдръпне. Винаги остава цял, а момичетата си тръгват много развълнувани. И после се обръщат след него по улиците. Добре се справя с тази власт, която сцената му дава.

Дори с дълга перука и рокля с корсет в “Да си вземеш жена от село” в Народния театър пак събужда женското харесване. По-голямата част от постановките му са посветени на взаимоотношенията между мъже и жени и вероятно търсят отговори на въпроси, които той самият си задава. Провокира ме и аз да му задам такива. Струва ми се, че за него са важни, и отговорите му, макар и кратки понякога, го описват.

Има ли здравословна дистанция в човешките взаимоотношения? Колко сантиметра, метра, свободни часа и компромиси е тя? На какво разстояние двама души – мъж и жена - не могат да се наранят?

Аз съм човек, който отчита какво е здравословно и какво – не, но като че ли предпочитам нещата, които не са чак толкова здравословни. А дистанцията между двама души я задават те самите и тя е абсолютният оптимум между това да си достатъчно отдалечен и достатъчно близо, без някой да нарушава личното ти пространство.

Такова нарушение може ли да разруши твоя връзка?

Една връзка се разрушава от недоверието или по-точно от неспособността да повярваш в идеята на другия...

Ти манипулатор ли си, Андрей?

Един добър манипулатор. Ако съм. Манипулатор се ражда, когато някой е готов и иска да бъде манипулиран. А според мен манипулирането си струва само ако трябва да предизвика добро.

А в кого трябва да бъде властта - в мъжа или в жената?

В разумния човек. В този, който е живял и доброто, и лошото. И най-вече вижда перспектива.

На теб самия властта действа ли ти като афродизиак?

Ако тестостеронът определя колко си значим в очите на останалите... да, но ако ти не си достатъчно значим в собствените си очи, очите на другите... нямат значение.

Кои афродизиаци ти влияят?

Най-големият афродизиак за мен са емоциите.

В края на постановката SEXX казваш, че най-готин е моментът, в който сте абсолютно непознати. На теб кои емоции ти допадат повече – тези в момента, в който сте непознати, или тези, когато сте заедно от години?

Допада ми това, което всеки един от нас изпитва като желание да разбере за другия с цел да бъдат двама. Това е съкровеният момент в срещата между двама непознати. И е важно този миг да не се забравя, защото за голямо съжаление ежедневието и борбата с всичко, което ни предлага то, понякога ни отдалечава от мига, в който сме си били любопитни, в който е станала химията, избрала един мъж и една жена да бъдат заедно. Другото е рутина и ежедневие, всеки може да го нарече по свой начин.

Смисъл в един контакт има докато един човек е способен да живее в очите на друг и ако се виждаш жив в мечтата на другия...

Какво мислиш за това, че във всеки от нас има магнит, който привлича хората, с които сме сходни?

Според мен животът ни среща, защото по някакъв начин сме се срещали в други животи и състояния. Мисля, че взаимоотношенията между двама души зависят от качеството на информацията, която протича между тях, дали е точна, ясна и непреднамерена, без цел нещо да се скрие. А ако говорим за аспекта мъж-жена, жена-мъж, важно е импулсите, сигналите, които изпраща всеки един от двамата, да бъдат разбрани навреме, в подходящия момент, на подходящото място...

А как изглежда съвършената жена за теб?

Безкрайно по-знаещи и можещи от мен не са могли да я формулират и като идея въобще. Слава Богу, жената не е застинало състояние, жената се променя.

Какво мислиш за любовта като корида?

Цялата трагедия на този свят идва от желанието на жените да бъдат мъже. А истината, Лили, е, че жените правят мъжете мъже, а мъжете правят жените жени. Жените не могат без нас, както и мъжете не могат без жени. Някои го могат, но не е същото. Да има мъже и жени е изконен модел.

Аз не мога да разбера защо слабостта на единия не може да бъде силата на другия или не може да бъде призната като сила. Защо се намира някой, който казва, че слабостта означава това, а силата – друго?

А защо мъжете и жените сменят ролите си в съвременното общество?

Защото всичко се случва на нервна почва. Има усещане за нещо, което не достига. Желание да се докажеш на всяка цена, да диктуваш, ти да си определящият фактор, да бъдеш единствен, незаменим с последна санкция. В тази борба убягва основното. Човек, който се защитава и доказва собственото си его, за съжаление е губещ.

Има едно твърдение, че можеш да познаеш един мъж по гнева, джоба и пиянството му.

В това има логика. Аз знам друг лакмус – дай на човека власт и пари. Българинът не издържа на този тест.

А ти как издържаш на тези тестове и на теста за слава?

Не знам. С парите нямам нищо общо. А за да ти отговоря, ще ти кажа, че аз съм човек, здраво стъпил на земята, с много добри учители: дядо ми, баба ми, майка ми и баща ми. И сега, ако си затворя очите, мога да видя баща ми как се движеше. Винаги изправен. След това - учителите ми в училище, гимназията, Академията. Става дума и за непреките. В последно време се появи и още един добър учител. Едва ли ще го публикувате, но става дума за последния български цар - Симеон II.

Тъй като го спомена, ми е интересно какво означава за теб думата “благородник”? Чувстваш ли се такъв?

Не. И това са теми, които не ми отива да коментирам. Благородството е преди всичко състояние на духа, но трябва да имаш тая нагласа и опорната точка. А тя е в семейството. Пътят до това състояние на духа започва от първата година в живота, минава през нещата, които научаваш в детството, до които се докосваш, хората, с които общуваш, калява се през това, което животът ти предлага, това, с което се сблъскваш, желаейки или не. И след това в по-голяма степен зависи от това, какво искаш.

Как изглежда фамилният ти герб? Вярно ли е, че на него има еднорог?

Какво значение има моята персона?

Това интервю е с теб, затова те питам... Казват, че молитвата на твоята зодия – Дева, към Господ била: «Боже, направи света едно по-добро място и не се издънвай като предния път.” Такъв ли си?

(Смее се, след това става сериозен.) Мога да имам упреци само към нас, хората, защото според мен ние не формулираме точно молитвите си. Молитвите не бива да касаят неща, които човек може да хване и пипне.

Например? Каква е твоята молитва? Какво е важно за теб?

Трудно ми е да я кажа така. Няма да е толкова подредена...

(Замисля се. Мълчи известно време и все пак я казва.) Моля се всички хора да имат другия ден, да се събудят, да видят светлината. Моля се любовта и добротата никога да не ни напускат, да има по-малко мъка на този свят и вярвам, че ако сме по-добри, мъката ще е по-малко. Моля се за това да няма деца без майки и бащи (просълзява се) и независимо от Господ, Исус Христос, Аллах, Буда или както и да го наречем, да имаме коректив за всяко нещо, което правим на този свят.

Какво те провокира да се просълзиш?

Много неща са в състояние да ме развълнуват, но не заради някакво глупаво сантиментално значение, а защото има миг на истинност. Не на истина, а на истинност! Вероятно съм от малкото хора, които са изпитвали страхотно вълнение и са им са се пълнили очите, когато са звучали два химна, защото аз имам привилегията да имам два химна. Усещането за истинност може да те застигне във всякакъв момент. Въпросът е да бъдеш истински, да не го неглижираш, да бъдеш такъв, какъвто си.

Някъде четох, че с приятелката ти планирате бебе. Имате ли такива идеи?

Аз се надявам, че децата не се планират, а те ни планират нас. Нали знаеш, животът е това, което се случва, докато си правиш други планове.

Ти щастлив ли си?

Искам да имам поводи да бъда. Това е нещото, което ме докосва – щастието. Не съм нещастен.

Как би се описал музикално?

С “Прелюд” в ми минор на Шопен, “Ne me quittes pas” на Жак Брел, “Because” на Бийтълс... Мога да ти изброя десет хиляди, осемнайсет хиляди. Ти само ми задай музиката и няма да ти стигнат осем касети.

Романтичен ли си, Андрей?

След всичко, което чу, какво мислиш?

Според Оскар Уайлд любовта към себе си е една доживотна романтична връзка.

Мисля, че човек трябва да се обича, защото обичайки и уважавайки себе си, обичаш и другите и си искрен да съчувстваш на нещата около теб, независимо дали те касаят.

Пак ще спомена постановката ти SEXX. Накрая пожелаваш на публиката, ако същата вечер от любовта между двама от зрителите ти се появи момченце, то да се казва Андрей. Има ли роден Андрей, откакто я играеш?

Силно се надявам. Не са се обадили, но не е важно това. Самото пожелание е силно. Струва си да формулираме желанията си и дай Боже да бъдат в посока на доброто, а не да касаят бита. Да имаме по-високи желания, по-високи цели. Може да не ги постигнем точно тях, но си струва.