В софийския квартал Филиповци живее най-известната в България шивачка на цигански булченски рокли Папужа. Живее - къщата й е една от най-личните в махалата, където още след като се отбиеш от околовръстното шосе, хлътваш в друг свят. Той няма нищо общо със столицата - по неведом градоустройствен план са прокарани тесни, но прави улички, една кола трудно се провира по тях. От двете страни, покрай залепените една о друга къщурки с вид на кашони от големи електроуреди щъкат подобно на мравки десетки цигани, циганки и циганчета, много от които носят завити в одеяла бебета. Нито една от къщите няма двор - от улицата се влиза направо в стаята. Чешмите са отпред и почти всички текат непрекъснато. Домът на Папужа е от малкото на два етажа, с навес отпред, под който се кипри сив мерцедес. Има и педичка земя, върху която през пролетта и лятото едно през друго цъфтят цветя. (Домакините ни показват снимки, на които се вижда пищната им градинка.) Стълбите пред входната врата са облицовани с мрамор, който продължава и вътре. Голямото помещение на първия етаж, което обединява кухненски бокс, трапезария и хол, е изключително чисто, направо свети. Стъкленият плот на масата за хранене няма нито едно петънце. Има само един проблем - закъсали са с въглищата и локалното парно отопление не работи. Една електрическа печка се бори с минусовите температури, които както е известно, не са любими на цялото циганско племе.

Събираме се около масата и по-точно около печката с цялото домочадие на Папужа. Те са приготвили почерпка - в красива декоративна чиния са подредени сладки, предлагат кафе, кока кола. Всички са пушачи с изключение на Папужа.

Тя е 40-годишна, направо неприлично бяла за циганка. Родена е във Видин и както твърди, още в началните класове на училището се научила да шие. В превод от "световен цигански" името й означава кукла. Сигурно е била като кукла в младите си години - беличка, приятно закръглена, с дребен кокал. Била на 18, когато се запознала с мъжа си, Данчо. Оттук нататък му дава думата той да разказва.

"Служих в Перник и работих в едно предприятие "Пещоремонтстрой". По работа съм обиколил цялата страна, само във Видин не бях ходил. Едни приятели от казармата ме поканиха на сватба там. Аз пък да се направя на интересен и викам "Дали имате хубави момичета?" И току един вади снимка и вика "Гледай, тая ми е гаджето!" Другите пък викат "Лъже". Аз дръпнах снимката от ръцете му и с нея отидох във Видин. На сватбата като всеки младеж се озъртам за гаджета. Момичета много, ама не ми пълнят окото. А тая от снимката я няма.

На втората вечер от сватбата едни приятели решиха да се правят на сватовници и се обаждат на Папужа. Викат й: "Бялото момче от София иска да те види." Тя била навита предварително, ама като дойде, се направи на важна: "Аз не съм ти момиче за една вечер, нито за две...Може да си женен, отде да те знам." Гледам я, една дребна такава и викам "Отивам си в София."

Прибрах се, ама акълът ми все във Видин. Въртя телефони, все майка й се обажда и все "няма я, та няма я". После разбрах, че не искала да я дава толкова далече и я криела от мене. Един ден ме викат колеги на телефона - Папужа. Чух я и още същата вечер казах на майка си, че отивам във Видин да си доведа булка. Хич не ме интересува от какво семейство е, дали иска или не иска да се омъжи за мен. Ще я крада! (Отдавна подозирам, че циганинът ако не си открадне, май не му се услажда нито хлябът, нито бракът - б.а.)

Като не успях да я склоня да тръгне с мен, й показвам билета за влака и викам: "Слушай, тръгвам си. Ела поне на гарата да ме изпратиш." Бях си направил проучването, че семейството й са кротки хора и няма да ме изпотепат, ако я открадна. Стоим ние на перона, тя се суче една такава. И като свирна стрелочникът, й казах довиждане, ама едновременно с това я грабнах и я метнах на влака. Тя пищи, аз й затискам устата с ръка и викам: "Мълчи, че стана страшно. Ще ме вкарат в затвора." До края на пътуването не крекна, мълчи и се свива в ъгъла на купето.

Чак като пристигнахме у София, разбрах, че тя си е падала по мен. Взела си и пари за всеки случай, подготвила се демек, та ми плати таксито до вкъщи, защото аз освен за билет за влака стотинка нямах в джоба си."

Когато за пръв път влязла в къщата на избраника си, Папужа се стъписала - жилище на софжилфонд, в което живеели накуп много хора. Навсякъде имало простряно пране, че навън зима и не съхне, пищели деца, влизали и излизали роднини, съседи. Тя попитала дали има топла вода да се поизмие, а то дето се казва и студена нямало - чешмата на двора, тоалетната и тя там. Като се перчел Данчо, че е от София, тя си мислела, че със софиянеца вървят и всички екстри като парно и топла вода. Пък то...Ама нямало как - ще се жени и това е.

За първата нощ на младоженци им отстъпил къщата си един братовчед на Данчо. Майка му много искала да знае дали снахата е мома - е, на сутринта се уверила с очите си. След малко довтасали от Видин нейната майка и сестра й - хитрият софиянец Данчо оставил във Видин приятели, които да изядат шамарите от бъдещата му тъща и да я упътят къде е щерка й. И тъй както тя връхлетяла да си прибира момата, Данчо й казал: "Майко, ама чакай сега..." Това майко й размекнало сърцето и си отишла доволна, че е случила на зет.

През ноември 1980 г. е кражбата на булката, през март на следващата година станал годежът. За годежа поръчали на Папужа три рокли от Турция - една червена кадифена, една синя и една лилава, обшити със сърма и мъниста. Папужа вече шиела по малко и в къщата на мъжа си, защото трябвало да се яде. Иначе и двамата работели в търговията - Данчо като сладкар, тя като продавачка на сладолед.

На сватбата като видял жена си в бялата булченска рокля, Данчо решил, че тя тъкмо такива трябва да шие. Все това повтарял и накрая Папужа кандисала - просто възпроизвела своята рокля, колкото да се увери, че не е сложно и може да го прави. Започнала да шие за една търговка, която ги продавала като вносни. След 2-3 месеца Данчо се свързал с човек, който започнал да носи платове от Турция, а Папужа да шие от тях рокли. По-късно си изкарали и двамата международни паспорти и сами започнали да си купуват материалите от чужбина.

Вече имали две дъщери, но нямали проблеми с отглеждането им - като я откраднал, Данчо едва ли е подозирал, че си е откраднал печеливш семеен бизнес. Жена му станала толкова известна, че започнали да я търсят от цяла България. Не само за сватбени рокли, а и за по-обикновени поръчки - покривки или черни шалове за погребения. (Напоследък май погребенията са повече от сватбите, клати глава циганката.) Покрай нея и Данчо подхванал работа - режисьор на сватби и погребения. Снима с видеокамера, стига до седем касети на една сватба. Клиентите си плащат - сватбата минава и заминава, ама после дълго се гледат касетите. Тези, които изгледахме ние на домашното видео, свидетелстват за известен професионализъм. Данчо редува плановете, а освен това страхотно добре е изучил обичаите и ритуалите, така че може и съвет да даде. Изненадваме се от умението му на хороигрец - на сватбата на дъщеря си показва завидни умения и все той води хорото. А той скромно обяснява, че години наред е играл в самодеен състав за фолклорни танци.

Данчо и Папужа не помнят откога не са взимали социални помощи, на които карат повечето от циганите и които най-често се състоят от зеленчукови консерви с изтекъл срок на годност.

Миналата година се омъжила голямата им дъщеря - Венчето. Папужа и Данчо направили голяма сватба - 7 дни със 700 души гости. Пускат ни на видеото касети - всеки ден булката е с различна рокля, все майка й ги шила. Питам Папужа колко излиза една - от 150 до 200 лева, най-скъпите са по 300. Циганите държат на показността, всички поръчват разкошни тоалети, подаръци, много ядене и пиене. Обикновено с взети назаем пари. После каквото съберат младоженците, отива да се погасяват борчовете и много рядко стига.

Един през друг циганите обясняват, че малцина от тях подписват граждански брак или влизат в църква. Въпреки това обаче по техните наблюдения именно браковете между роми са най-трайни, може да се карат и бият, да се разделят за повече от година понякога, но не се развеждат в смисъла, в който ние го разбираме. Има и нещо друго - циганите много държат на честта на булката. Папужа разказва, че в махалата абитуриентски балове се правят при завършването на осми клас, защото в девети почти всички момичета се женят. Нейната голяма дъщеря била изключение - повторила девети клас в друго училище, защото в местното останала сама, класът просто се разпаднал. Чак като изкарала гимназия, си взела момче от Факултето. Сега и младото семейство живее при Папужа, защото има "халяс" (хляб). Помагат й - Венчето шие украшенията върху роклите, Ангелчо - зетят - ходи да взима украшенията за глава, които изработват две българки. Предупреждават ни, че циганите не планират отдалеч годежите и сватбите си - идват днес и викат: "Ший роклите, че след два-три дни се женим!" И Папужа шие - няма рокли една с една да си приличат, на нито една не можеш да вържеш кусур. Така де - един път в живота и на циганската девойка й се пада да бъде принцеса. А като си няма кръстници-орисници като Пепеляшка, насреща е Папужа от Филиповци.