Ал Пачино - граната с освободен предпазител
"Първият ми хонорар беше сандвич и мартини. Чувствах се богат“ – спомня си един от най-великите актьори на всички времена
Лилия Илиева 20 November 2013
за свободата
„В Сицилия е почти 120 градуса! – разказва Пачино. – И не си си доспал, не се чувстваш добре, облечен си във вълнен костюм и искаш да си ходиш. Питаш се – какво правя тук? Защо го снимам това пак и пак, и пак??? Един сицилианец от масовката, също с вълнен костюм, поиска почивка. А един от продукцията му каза: „Починеш ли си, вън си от играта.“
Сицилианецът очевидно нямаше пари, затова се и снимаше. Какво направи ли? Махна с ръка и си отиде. И стана моят герой. Това беше свобода. Аз никога не бих посмял да направя такова нещо нито тогава, нито сега. Онзи селянин ме накара да се почувствам добре, изведнъж забравих за вълнения костюм.“ След „Кръстникът 2“ излиза филмът „Кучешки следобед“. Ал Пачино за малко да откаже ролята, защото когато му я предлагат, е пиян в един от апартаментите на хотел Дорчестър. Впоследствие признава, че това е една от любимите му роли. В нея влага много труд. „Отидох да видя заснетото от първия ден и казах на продуцента Марти Брегмън: „Никого няма на екрана. Това ще го презаснемем.“ Не можеше да повярва. Прибрах се у нас, отворих бутилка вино и работих цяла нощ. Бях пропуснал да поработя върху определени моменти. На другия ден на снимачната площадка се получи образът, който всички познават. Когато приятелят ми Чарли Лоутън видя филма, каза: „Ал, този филм е като граната с освободен предпазител, която всеки момент ще избухне.“ Бомбата избухва. Филмът предизвиква протести от гейобществото, номиниран е за „Оскар“ в шест категории и е награден от БАФТА (Британската академия за филмови награди).
Свободата започва да липсва все повече и повече на Пачино заради нарастващата му известност. Разделя се с Джил Клейбърг през 1976. Но се влюбва в швейцарката Марте Келер – негова партньорка в един от най-готините му филми, обявен от критиката за провал – „Боби Диърфийлд“. Пачино признава, че героят му е неговото „аз“ по онова време. А Марте е прекрасно откритие – тя му е и любима, и приятелка.
„Обичам жени, които готвят добре. Любовта е много важна, но преди всичко имаш нужда жената до теб да ти е приятелка. Да й имаш доверие. За това е нужно време.“ При тях двамата нещата се случват бързо. Връзката им става публична месец преди приключване на снимките, когато двамата се нанасят в общ апартамент в Манхатън. По повод на забележката на репортер към Пачино, че Келер е по-висока от него с три сантиметра, актьорът отсича: „Като легнат, на всичките краката им са еднакво дълги.“
Връзката им е много страстна. Карат се през цялото време. Един от следващите й любовници Клод Льолуш описва Марте като животно. Според него актрисата реагира първично и после анализира. А в случая с Пачино, според техни приятели, той иска да е шефът и Келер му го позволява. Ал Пачино избира жените до себе си и заради умението им да бъдат дискретни и Марте е такава. „Да говоря за Ал е все едно да играя на стриптийз с душата си.“ Връзката им продължава 2 години.
дъното на славата
Проблемът, който се задава още след първата част на „Кръстникът“, през 80-те потапя Ал Пачино. „Славата ме удари тежко и изведнъж. Не бях подготвен, не можех да се справя. Никога не съм харесвал признанието, въпросите, публичността. Често ми се искаше да избягам и да се скрия. Въпреки 15-те години на сцена и няколкото филма, „Кръстникът“ беше филмът, който преобърна всичко. Всички се побъркаха. Привиквах към това 10 години. Не давах интервюта, не можех да изляза на улицата. Машината на славата е като приливна вълна. Беше ме подхванала яко. Славата е грях, защото Господ знае много добре кой си. Някои се справят благодарение на близките си. От моето семейство не беше останало много. Майка ми и дядо ми бяха починали. И за да се отпусна, увеличих алкохола.“ Пачино осъзнава, че има проблем, когато пиенето започва да го привлича повече от работата.
Успокоява го, отпуска го. „Открих най-приятното усещане на този свят – това между второто и третото мартини. Харесваше ми в какво се превръщах, когато пия. Бях станал депресар с готино чувство за хумор. И беше много трудно да се откажа.“ След филма на Брайън де Палма „Белязания“ (1983), където си партнира с Мишел Пфайфър – за която споделя, че се целува прекрасно, – Пачино отсъства 4 години от екрана. Отказва много роли. Започва да се саморазрушава. Играе от време на време по малки театри за по 300 долара на седмица и въобще не му пука. Отказва интервюта. Остава без пукната пара. „Имах нужда да съм сам, да погледна назад, да проумея себе си. Минах период на хиперактивност, често удавена в уиски и цигари.“ Негови приятели му помагат и го водят на сбирки на Анонимните алкохолици.
През 1989 г. Ал се завръща на екран със страстния трилър „Море от любов“ с Елън Бъркин и дебютира като режисьор на филма The Local Stigmatic („Местният стигматик“), който никога не е излъчен. В края на същата година, през декември, 6 месеца преди Пачино да стане на 50, преподавателката в Актърс Студио Ян Тарант след кратък флирт с него ражда дъщеря му Джули Мари. Съществуването на Джули Мари ще стане публично известно две години по-късно. Когато навършва 50, Ал Пачино случайно среща Брус Спрингстийн на улицата. Брус съблича коприненото си сако и му го подарява за рождения ден.
а под палтото – гола
90-те години са много продуктивни за Пачино. Още в началото им печели поредна номинация за „Оскар“ в раздела за второстепенна роля във филма на Уорън Бийти „Дик Трейси“. Там среща Мадона, за която по-късно разказва в единствената си официална автобиография пред журналиста Лари Гробъл „В търсене на Ал Пачино“ (ИК Колибри): „Докато снимахме „Дик Трейси“, Мадона танцува пред мен с палто, а под него – гола. В един момент се вдъхнови и го отвори, за да ми покаже целия си сексапил. И видях разкошно тяло, като изваяно от слонова кост. Някой ден, като остарея и ме бутат в количка пред къщата ми, наметнат с одеяло, и ме видите да се усмихвам, то ще е заради този сладък спомен.“
По време на сладкия спомен, за който някои предполагат, че е имал продължение, Мадона е с Уорън Бийти, а Пачино – с бившата приятелка на Уорън Бийти, прекрасната Даян Кийтън. Снимат „Кръстникът 3“. За него хонорарът на Ал Пачино е 5 млн.долара впрочем. Съгласява се и на тази сума, след като първоначално е поискал 7. Този хонорар слага началото на космическите актьорски заплати в Холивуд. А за самия Пачино говорят, че твърдата му цена за участие във филм вече е 9 милиона.
Работил съм над толкова много филми и толкова различни герои и характери, че понякога ми е трудно да си спомня самият аз кой съм.
Даян е влюбена. Говори се, че дори забременява от Ал, но той не приема новината с радост и Даян, за да не го загуби, абортира. „Ал беше любовта на живота ми за част от него. Уди (Алън) беше моите 20 години, Уорън (Бийти) – моите 30, Ал беше границата. Страстта ми между късните ми 30 и ранните ми 40 години. Никога повече не сме си говорили, след като връзката ни приключи.“ А тя приключва с новината, че Ал има дете от Ян Тарант, която му ражда дъщеря въпреки нежеланието му да има деца. Когато научава за малката Джули Мари, Кийтън, която е абортирала по негово желание, поставя въпроса ребром на Ал – или да се жени за нея, или да се разделят. Той решава да се разделят.
Даян никога повече не пожелава да стане близка с някого дотам, че да му стане съпруга. По-късно осиновява две деца и казва: „Сега, когато съм остаряла, времето е ценно. Давам си сметка колко щеше да е хубаво, ако се бяхме разделили по-рано.“
„Имал съм много дълбоки връзки, които са продължили дълго време – коментира Ал Пачино. – На няколко пъти ми се е искало да се оженя и съжалявам, че не го направих. Особено за една от тях.“ Не е ясно обаче дали има предвид Даян.
децата, децата
Следва връзката му с филмовия редактор Линда Хобс, която започва през 1991. Хобс се опитва неуспешно да забременее ин витро. После и тя осиновява дете. Пачино става много близък със сина й, но паралелно с Линда има връзки с много жени. По този повод тя казва: „Ал очевидно иска да прави секс по цял ден и по цяла нощ с всички други, освен с мен.“
„Ако някога се оженя – обяснява Ал, – ще бъде по взаимно съгласие, особено по въпроса как ще живея. Привикнах към безредния живот и ми е трудно да го променя. На моята половинка ще й се наложи да приеме нещата такива, каквито са.“ Освен пиенето, през 90-те Ал спира и пушенето по две кутии цигари на ден. След осем номинации за „Оскар“ най-накрая го печели за ролята на слепия полковник в „Усещане за жена“. Реализира се и като режисьор – вторият му проект „Аз, кралят“ (Looking for Richard е английското заглавие) се появява на екран и има успех. В един самолет се запознава с 46-годишната Бевърли Д’Анджело, съпруга на италиански аристократ. Бевърли зарязва аристократа и на 49-годишна възраст ражда близнаци от Ал. Той наближава 60 и по това време има връзка с Ким Бейсинджър – снимат „Всички мои познати“.
Ким е разведена с Алек Болдуин и не крие чувствата си към Ал. Бевърли не издържа и забранява на Пачино да вижда децата. Следват съдебни спорове. Ал пръска доста пари по адвокати, съгласява се да плаща 18 хиляди долара издръжка и запазва правото да вижда малките. „Започнах да мисля по различен начин и да се отнасям по друг начин към живота. За мен той придоби нов смисъл. По-рядко се разстройвам и изпадам в депресия. А колко се подмладих! Препоръчвам на всички мъже над 50 години да имат малки деца. Чувствам се прекрасно, докато възпитавам близнаците Антон (актьорът кръщава сина си на любимия си драматург Чехов) и Оливия.“
„Ако сега майка ми беше жива – добавя Пачино, – щеше да се наложи да я сложа да седне и да поставя студена кърпа на челото й. Би се шокирала, като види какво се е случило с мен.“