В Институт Сервантес вчера се състоя премиера на „Кървава сватба“ от Фредерико Гарсия Лорка. Малката изложбена зала приюти интимно и сцената, и редовете за публиката. Темпераментният текст на Лорка за опитите на човек да се освободи от ограниченията на общественото мислене се разгърна на фона на интересни светлинни решения. Интересна беше и хореографията. Прекрасно беше акустичното озвучаване с контрабас. Именно заради интимността на малкото пространство беше добре силата на гласовете на актьорите да е съобразена с малката зала и близостта на публиката. На фона на играта на всички изпъкна Стойка Стефанова в ролята на слугинята. Стойка, която сме гледали в Big Brother, направи най-интересната роля. Много голяма част от тази роля беше повече игра с тяло и присъствие, но със съвършена концентрация и влизане в образа. И! Стойка вече не е Пипируда. Говорът й е абсолютно книжовен. Заслужава си да бъде гледана!