Всеки си има някакво преживяване, което го топли. Ей така, сетиш се, да речем, за първата открадната целувка и ти стане едно топло, топло на душата. Отскоро познавам две жени, които се греят на спомените за ледените води на океана, за скованата от минусови температури и брулена от неистови ветрове земя на Антарктида, където са били и все повече искат да бъдат.

Д-р Румяна Мечева и Елмира Тракийска са учени - биоложки и работят в Института по зоология на БАН. От четири години са включени в българо-украински проект за изследване на пингвините папуа на о. Ливингстън, благодарение на което д-р Мечева четири пъти е била на ледения континент, а Елмира веднъж.

д-р Мечева и екологичното равновесие

Тя е дребна, с мило излъчване, майка на двама пораснали синове. Зодия Рак, ако това може да бъде оправдание, че винаги е правила това, което й харесва. Завършила е биология, правила докторат в Ягелонския университет в Полша на тема "Биоенергетика на хищни птици". Така добре познава топлокръвните животни, че никога не си е позволила да държи вкъщи домашен любимец, който се измъчва на затворено - куче например. Имала е хамстери, котка, сечковци, рибки. Никога птици, никога!

И да иска, Румяна не може да си донесе от Антарктида пингвин - по принцип нищо оттам не би трябвало да се отнема, макар че всеки път тя се завръща поне с едно камъче. Българската база на о. Ливингстън е от най-малките и най-зле оборудваните, но пък екипът е страхотен, твърди д-р Мечева. И си мечтае за оборудване на лабораторен блок на място.

Не се оплаква от многото физическа работа по време на престоя на ледения континент - доскоро нямало и моторни шейни и всичкият багаж се мъкнел на гръб от лодките до базата и обратно. Свикнала е - в България е работила по българо-френски проект в лаборатория Мусала, на ти е с планината, с екстремните условия и физическите натоварвания. Така че като стъпи на брега на Ливингстън, казва като всички останали от експедицията "Най-после сме си у дома!"

"У дома" е 2-3 месеца денонощно заедно почти в една стая с още 10-12 човека. И според Румяна трябва да не си егоист, за да те приемат и да оцелееш. Иначе не става - няколко пъти досега в състава на експедицията са попадали хора, които до такава степен не са успявали да се впишат в нея, че със стегнати чанти с нетърпение чакали деня за връщане.

На Антарктида се налага всеки да може да прави всичко - наука, готвене, пране, компютри, строителство, дърводелство... За сметка на гърбенето обаче няма претъпкани рейсове, сметки за плащане, невъзпитани съседи, които си изхвърлят боклука пред входа. Има страховити залези и нежнорозови изгреви, вековни сини ледници и кристални води, въздиша Румяна. Най-голямо е удоволствието от общуването с чистата природа без хора - край лодките обикалят китове, по ледените късове се опъват като манекени различни видове тюлени, някои от тях като леопардовия са хищници, които посягат и на пингвините. На Антарктида просто сърце не ти дава косъм да хвърлиш, казва д-р Мечева. Всички са пушачи, но събират фасовете по джобовете си. Отпадъците доскоро са били изгаряни, но тъй като това пак е свързано със замърсяване на средата, сега се събират разделно и се транспортират обратно. Вече има готов български проект за пречиствателна инсталация, само пари да се намерят...

Недалеч от базата - през три залива - е пингвинарията на вида папуа, част от "местното население", обект на научен интерес. Дотам нашите изследователи ходят с лодките на испанците, с които са в прекрасни приятелски отношения и които много помагат. Д-р Мечева е всеки ден при пингвините - лови, мери крила и обиколки, взима кръвни проби, маркира. Радистът на базата Йордан Янков, а миналата година и Елмира Тракийска работят с нея. След като уловят птица, те й слагат качулка да се успокои, цялата операция трае 10-15 минути. По перата, които тези трогателно тромави птици сменят всяка година, се натрупват токсините, затова именно перата са много добър индикатор за степента на замърсяването.

Пингвините живеят 25 години, затова Румяна вече има стари познайници в колонията. Радва им се не като на обекти на научни изследвания - наблюдава как мъжкият кани женската да направят семейство, като й подарява камъче за гнездото, как двамата заедно мътят и хранят малкото си, как "ергените" стават бавачки в детската градина, как всеки родител познава детето си по модулацията на гласа в хилядния цвърчащ хор. Всичко това на живо, казва д-р Мечева, си струва и яростните ветрове, които така бързо променят времето, и палещото слънце, което изгаря очите без очила и непокритата кожа. (Българите, живи дяволи от сиромашия, си правят маски за лицата от ръкави на стари тениски.) Затова Румяна с цялата отговорност на учен-еколог постоянно се моли "Боже, дано да остане така това късче от планетата!"

 Елмира и любовта от пръв поглед

Баща й работил в ООН и затова Елмира живяла и учила в Бирма и Либерия, обикаляла тропически и екваториални страни, ходила е в Кавказ. Но когато миналата година стъпила на Антарктида, имала усещането, че се завръща в предишен живот. Нямало стрес, какъвто преживява всеки, попаднал за първи път там. Все едно че винаги е била част от точно това късче на планетата. Затова се влюбила тежко и безвъзвратно в светлите простори и ледените води на Южния океан. И тръпне за нова среща.

Елмира искала да стане лекарка, но три поредни години не й стигал балът за медицина. Завършила специалност биотехнологии в Софийския университет, като изучавала три семестъра генетика във Виена. И както често се случва у нас, за най-висококвалифицираните специалисти най-трудно се намира работа. Затова Тракийска работила и като технически персонал в Института по молекулярна биология, и като преводачка от английски... И изведнъж - в експедиция на Синия континент!

"Било ми е писано да отида там. Дълго време бях без работа, депресирана, чаках да ме назначат в биохимичната лаборатория на "Пирогов". През това време чух, че търсят човек с моята квалификация в Института по зоология на БАН, подадох си документите и веднага ме взеха."

Сега Тракийска смята, че си е струвало да почака, да се поизмъчи, за да може да бъде пълноценен учен в българската антарктическа експедиция. Три години тя е правила ДНК -анализ на пробите, които Румяна Мечева носила от там, за да изследва разнообразието на видовете, замърсяванията в средата или заболяванията сред птиците. Миналата година и тя заминала.

Сега има приятели папуа. И в колонията, и извън нея. Край станцията гастролират полово незрели любопитни индивиди без партньори. Докато се разхожда, Елмира им говори, общува с тях. Те са свикнали с хората. Един даже дошъл да клъвне червеното яке на изследователката. Виж, тюлените са по-консервативни. Тракийска обикаля и техните колонии. Натъква се на мумифицирани екземпляри - на Антарктида няма гниене, защото бактерии не виреят. За мъртвите животни се грижат гигантските птици петрели, които са мършояди.

За съжаление българската база работи само през краткото антарктическо лято. Дори и за толкова кратко обаче Елмира е успяла да се стикова с постоянните членове на експедициите - според нея помогнало й чувството за хумор, познанията, добити от алпинизма (да, тя и с това се е занимавала). Единствените й притеснения били, че не може да готви, а там всеки дава дежурство по кухня и трябва да приготви храна за 10-12 гладни мъже. Поради режим на тока сутрин се готви обедната супа, а вечерята - от 7 нататък, за да е готова към 9. Тогава се включват и пералнята, и миялната... Обаче се справила.

На Антарктида отпразнувала рождения си ден 3 февруари, по думите й "най-хубавият в живота й". Тогава мъжете й подарили последната книга на ръководителя на експедицията доц. д-р Христо Пимпирев с посвещение: "На нашата антарктическа сестра. От братята й."