Г-жа Змаро и още бургаски дами

В два слънчеви дни на юни се опитахме да изгребем морето с шепи. По-точно да издирим най-интересните лица на Бургас и – за два непълни дни! да ги наснимаме и опишем (защото и пътувахме София-Бургас и обратно).

06 July 2012

Лора Янева


В два слънчеви дни на юни се опитахме да изгребем морето с шепи. По-точно да издирим най-интересните лица на Бургас и – за два непълни дни! да ги наснимаме и опишем (защото и пътувахме София-Бургас и обратно). После да съберем всичко в 6 страници на списанието. Добричкият дизайнер Добри се опита да вкара в тях целия насниман материал, но дори той не успя. 
Така от нашия репортаж изпадна любимката на фотографа Светльо – младата художничка Лора Янева. Картините й са пълни с риби, влюбени и лодки с бургаска регистрация, може би защото самата Лора е влюбена, с бургаска регистрация  и е уловила една дълга метър и осемдесет риба на има Наско.
Не успяхме да включим и рецептата на Павлина Георгива, красивата жена на собственика на славната кръчма „Златна рибка“ Юлиян Георгиев. Тя е за рибената чорба, която Павлина е научила от майка си и която даваме тук.

рецепта за рибена чорба от „Златна рибка“
Три вида риба  (1 бр. пъстърва, 300 г сьомга, 200 г бяла риба) се слагат да се варят заедно с лук, морков, домат, целина, девисил - на едро нарязани. След завиране рибата се изважда и обезкостява, а полученият бульон се прецежда. В отделен съд с мазнина се задушават лук, морков, целина, 2 картофа. След готовност се заливат с бульона, прибавя се рибата, оставя се да поври и се доовкусява със сол, черен пипер и при нужда - с девисил.

Павлина припомни и една мъдрост на Хемингуей, че всичко, което е далече от морето, е провинция. Може, може, особено през август, когато по софийските улици понякога настава една такава провинциална тишина...

Опитахме рибената чорба на Павлина, но нямахме късмет с дамгата на Змаро. Става дума за една многоуважоаема госпожа от гръцката общност в града – Змарагда Ковачева, която искахме да ни направи известния гръцки сладкиш за сватби, кръщенета и други софри, наречен дамга. Г-жа Змаро обаче беше пострадала с крака и за нас остана само да мечтаем за сладостта на този сладкиш. Няма как – ще трябва отново да се връщаме в Бургас!
ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР