Франция скоро няма да има друг изход, освен да продава на новите господари на света – китайците, руснаците и индийците, хотели, парфюми и пръжки или с други думи, онова, което се нарича изкуство да се живее. Изводът е на Жед – художник, циник и главен герой в романа “Карта и територия” (ИК “Факел експрес”) на Мишел Уелбек. Уелбек вкарва сам себе си като персонаж в книгата, сприятелява го с Жед, а после кърваво го убива.
Може би точно описанието на убийството се е харесало толкова на журито на наградата “Гонкур”, та то я присъди на Уелбек Истинския през 2010 г. Един писател по-малко в очите на критиците си е повод за радост, още повече, че авторът на романите “Платформата” и “Елементарни частици” се е обзавел с доста врагове, които го обвиняват в цинизъм, религиозна некоректност и - внимание! - женомразство. Но романите на Уелбек не са някаква кална локва, в която светът се оглежда. Великолепната му ирония ни спасява от мрака в текстовете му, защото зад всяка ирония се крие не мрак, а любов.