Тази сутрин гледах по някой от сутрешните блокове нумероложката Х (по този повод синът ми попита: а какво е завършила една нумероложка, висша математика ли?). Жената много компетентно обясняваше, че ако едно момиче се казва Деница, ще проявява таланта си в музиката, танца, пеенето, писането. Хм, нека да помисля: Деница Бауш, Деница Градечлиева, Деница Искренова или Деница Плисецкая... Не се сещам за нито една прочута танцьорка или хореографка, която да се казва Деница. Родителите им много недалновидно са ги кръстили Пина, всъщност Филипине, Маргарита, Мила и Мая.

Понякога ми се струва, че затъваме в някаква култура на глупостта. Че говорим неща, които не си даваме труда да домислим и проверим практически. Наскоро се потресох, когато отидох на сеанс по холотропно дишане и трябваше да се представя със зодията си. Разбирате ли, оказва се, че не е важно кои са майка ми и баща ми, какво е образованието ми, дори как изглеждам, в коя година съм се родила, ако щете – какво съм закусвала тази сутрин и дали ме боли стомахът от това, а основополагащият факт, че съм Лъв. Леле! Лесно, практично, някак домакинско и брашняно е да подреждаш света в кутийки, но, моля, да не изпадаме в крайности.

Друго любимо нещо ми е мантрата: бъди себе си. За Бога, и Хитлер е бил себе си. Цивилизацията е в търсенето на баланса между нас си и другите и ако понякога трябва да ограничим себе си, да се почувстваме зле дори, за да не нараним другиго, това е ОК. Иначе отиваме на варианта „Повелителят на мухите“.

Сигурно е, че и аз говоря и върша много глупости. Но не съм съгласна глупостта да ми бъде продавана като мода. Нека да мислим малко повече, моля!