В неделя заведох дъщеря ми на премиера в Младежкия театър - „Карлсон, който живее на покрива“ на режисьора Венцислав Асенов по едноименната книга на Астрид Линдгрен. Представлението е просто задължително за всички деца на 7 до 10-годишна възраст. Супер готино е! Страхотни декори, песни, танци, светлинни ефекти. Моята Ливия се забавлява много, а аз през цялото време мислех само за едно. Звездата в постановката определено е Герасим Георгиев Геро (който преди години водеше предаването „Горчиво“, а после ни разсмиваше в „Господари на ефира“ и „Пълна лудница“) в ролята на Карлсон. Дали не му беше ден на Геро или нещо друго, не знам. Но въпреки че е много добър актьор някак през цялото време усещах, че играе през куп за грош и дори, ще бъда откровена докрай, че изпитва лека досада. Затова пък Лилия Гелева като госпожица Рог даде всичко от себе си. И се чудех дали при финалните аплодисменти публиката ще ръкопляска повече на звездата или ще отдаде дължимото просто на най-добрия. За пореден път се уверих, че никой никога не е успял да излъже публиката. Дори звездите не могат да я излъжат. Иначе представлението е наистина завладяващо, динамично, шепа актьори играят куп роли, а любимият ми момент е, когато госпожица Рог се влюбва в един от крадците. Както и сцената с призраците.
Разбира се, след края на спектакъла обиколихме половин София за да намерим дори една пекарна, която да приготвя канелени кифлички поне малко подобни на тези на госпожица Рог. Е, не намерихме. Затова като се прибрахме си направих такива по някаква рецепта от интернет. Е, не станаха. Както винаги нещата, за които най-силно копнеем, дори когато става въпрос за прости канелени кифлички, си остават в книгите, на сцената или на екрана и са напълно непостижими в реалния живот.

Снимка Иван Дончев