Гретхен Рубин търси щастието къде ли не. В чекмеджетата с чорапи, по магазините, в гушкането със съпруг на дивана. И дори в загадъчни фрази като: Не допускай Идеалното да стане враг на Доброто. Стига до извода, че само любовта има значение. Това е достатъчно, за да се превърне книгата й „Проект Щастие“ в бестселър.

Влязох в книжарницата, за да си купя “Проект щастие” (ИК Хермес). Наредих се да платя на касата. Жената пред мен купуваше “Променете своето ДНК”. И такова нещо ли има, възкликнах аз притеснена, че сега освен всичките си несъвършенства ще трябва да оправям и ДНК-то си. Дамата, желаеща да промени дезоксирибонуклеиновата си киселина, се смути и промърмори, че книгата е за положителното мислене.
И “Проект щастие” е за положителното мислене. За мой късмет творбата на Рубин не се цели в киселинната ми основа, а дава няколко прости трика, с които да се чувствам по-щастлива. Вижте сега, не че съм някаква Пепеляшка на съдбата. Има неща в живота, с които ми е провървяло страхотно – педикюристката ми е забавна, вече не ме изпитват по химия, знам къде правят най-хубавия крем брюле в София и досега нито веднъж не съм засядала в асансьор. Обаче щастието… То е като онези задачи с думи с басейните, в които водата се влива през две средни тръби, а изтича през една голяма и три малки. Накрая в моя басейн щастието винаги стига някъде до глезените, не повече! Рубин пише, че според научни изследвания генетичното наследство определя 50% от усещането за лично щастие. 10-20% зависят от въз-
растта, пола, етноса, семейния статус, доходите, здравето и кариерата. Остават цели 30 до 40 стотни, които зависят само от нас. И Гретхен, каквато е дейна нюйоркчанка, се захваща да работи точно за тях. При това не се хвърля в скъпи пътешествия като колежката си Елизабет Гилбърт, а търси щастието в собствения си дом. Прави едни таблички със задачи, които разпределя по месеци. С други думи, ощастливява се по месечен график. Януари например й е времето за повишаване на енергията – ляга си рано, тренира повече, изхвърля ненужни вещи и т. н. Хм, да видя сега при мен как е. Лягането рано не ми се получава, решавам да го компенсирам с късно ставане. Веднага обаче се явяват пречки под формата на работно време, ранни позвънявания на досадници и куче за разходка. С изхвърлянето съм по-добре. Мъжът ми още помни как изхвърлих една негова жилетка, мама продакшън, с цвят, с който могат да се изтръгват самопризнания от рецидивисти. След това имахме такъв горещ скандал, последван от такова ледено мълчание, че дори пингвин би се простудил… Казала съм – повече жилетки не изхвърлям, както и боксерки с тъпи картинки на патета. Личното ми щастие не може да се гради върху чуждото нещастие и прокудени водоплаващи птици – разбрах го завинаги.
Задачата за февруари беше: помни любовта. Оказва се, че за да се увеличи любовта в дома, трябва да намалее натякването. Обаче как да се откажа от едно от най-големите удоволствия в брака?! Например: мъжът ви бърза за самолет, но не може да си намери късметлийските чорапи. Точно тогава вие се изправяте като Богинята на възмездието и му припомняте, че ако не би бил толкова разхвърлян, както многократно сте отбелязвали, вероятно би намерил лесно чорапите си. Кое е по-приятно и удовлетворително от това в едно съвместно съжителство?
Ясно е, че моят проект щастие се очертава доста различен от този на Гретхен. А и май съм съгласна с мисълта, че ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята. Дали поне там сервират хубаво кафе?