Когато Емил Чолаков се появи в btv, започнах не само да следя прогнозата за времето, но дори и да я чакам като специално микрошоу. Беше и е различен, но мисля, че напоследък попрекалява с игрите си на думи. Трябва сериозно да се съсредоточиш, за да разбереш какво наистина ще бъде времето и накрая пак не си сигурен, че си разбрал правилно и затова обръщаш на друга програма или отваряш интернет сайт, където прогнозата е представена по-скучно, но затова пък по-лесно смилаемо. Да кажем, че хайде, за мен не е толкова фатално, но има хора, за които прогнозата за времето наистина е важна и които, абсолютно съм убедена, въобще не са в състояние да осмислят каламбурите на Чолаков. Пък и аз трябваше да премислям дълго изречението „... в Италия ще вали дъжд и сняг... в Испания.“ Или обратното, вече не си спомням, но такава беше конструкцията. Готин е г-н Чолаков, но според мен, малко трябва да озапти и дисциплинира как да кажа... буйствата на мисълта си. Както се казва в една известна китайска поговорка „да надминеш целта не означава, че си я достигнал“.