Тази книга ухае на чай буквално. Между страниците й е вложено пакетче чай, така че всеки път с разлистването й носът е атакуван от ванилови нотки и човек има чувството, че е надвесен над красива чаша, от която ей сега ще отпие.

Авторът Джеф Фучс е фотограф и пътешественик - любител на екстремни маршрути като Арктика и Хималаите. В книгата описва седеммесечното си приключение по един от най-важните търговски пътища на Древния свят – Пътя на чая от Китай през Тибет и Непал до Индия. Фучс изминава 4000 километра с доста мъки, защото това е и най-високият търговски маршрут в света и вървенето по него е съпроводено от пот, студ, изранени крака и, разбира се, стотици чаши пудзя – типичния за Тибет чай с мас. Леле! В негова защита трябва да кажем, че е много хранителен.

Пътят, по който навремето нагоре-надолу са се движили монаси, кервани с провизии и булки, армии, престъпници и всякакъв шарен свят, постепенно запада след Втората световна война. Така че ако сега решите да прекарвате чай по него, да знаете, че бизнесът вече не е печеливш. Книгата може би ще се хареса на хора, които много отчаяно се интересуват от тази област на света и въпреки че разказът на Фучс на места е тромав и объркан, в него има доста интересни факти.

Аз обаче си оставам почитател на едно друго издание на „Вакон“ - „Да прекосиш Африка“ на Соня и Александър Пусен. Тези двамата изминават 14 хил. километра пеша в Африка и картината, която дават на континента, е невероятна. Книгата все още може да се намери в книжарниците. Нея препоръчвам.