Валпараисо
На час и половина път от Сантяго е живописният пристанищен град Валпараисо.
Милена Попова 30 September 2013
На час и половина път от Сантяго са живописният пристанищен град Валпараисо и курортът Виня дел Мар. По пътя можете да се отбиете в някоя от чилийските винарни – процъфтяващ бизнес, който се опира на чистата природа, грижливо отглежданите сортове и интереса на туристите към ароматното чилийско вино.
Валпараисо е един от уникалните градове на Латинска Америка, грижливо пазената тайна на Чили, която беше разкрита преди десет години – тогава Валпо, както го наричат, бе обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Градът с мирис на йод е като река от цветни къщи, опасани с огромно количество кабели, която се спуска по хълмовете към океана като калейдоскоп от цветни покриви, лабиринт от тесни улички, сред които избухват палми, цветни храсти и дървета. Град с провинциална спонтанност, с открит чар и с такава гледна точка към синята безкрайност, че ти се иска като Леонардо ди Каприо в „Титаник“ да разпериш ръце и да извикаш: Аз съм кралят на света! Да, има такива магически места, в които не ти се иска да останеш, защото няма какво да правиш, но и не ти се иска да си тръгнеш. Ако останеш, те чака огромното удоволствие от похапване на марискос – ястие с морски дарове в някое от ресторантчетата, както и хипнотизиращата красота на залеза в океана.
Недалече от Валпараисо е Исла Негра, малко рибарско селце, кацнало на скали. Тук Пабло Неруда, гениалният поет на света, намира своето убежище след завръщането си от Испания през 1939 г., преживял ужасите на Гражданската война. Заедно с него във Валпо пристигат с кораб, нает от чилийското правителство, 2000 поети, художници, занаятчии и интелектуалци от Испания. Днес къщата, която Неруда е построил в Исла Негра, нещо средно между кораб и влак, е музей, в който се чува грохотът на вълните, а причудливи колекции от пеперуди и раковини са смесени с необикновени картини, статуетки от Азия, безценни ръкописи и мебели, сякаш извадени от дъното на океана.
Валпараисо е един от уникалните градове на Латинска Америка, грижливо пазената тайна на Чили, която беше разкрита преди десет години – тогава Валпо, както го наричат, бе обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Градът с мирис на йод е като река от цветни къщи, опасани с огромно количество кабели, която се спуска по хълмовете към океана като калейдоскоп от цветни покриви, лабиринт от тесни улички, сред които избухват палми, цветни храсти и дървета. Град с провинциална спонтанност, с открит чар и с такава гледна точка към синята безкрайност, че ти се иска като Леонардо ди Каприо в „Титаник“ да разпериш ръце и да извикаш: Аз съм кралят на света! Да, има такива магически места, в които не ти се иска да останеш, защото няма какво да правиш, но и не ти се иска да си тръгнеш. Ако останеш, те чака огромното удоволствие от похапване на марискос – ястие с морски дарове в някое от ресторантчетата, както и хипнотизиращата красота на залеза в океана.
Недалече от Валпараисо е Исла Негра, малко рибарско селце, кацнало на скали. Тук Пабло Неруда, гениалният поет на света, намира своето убежище след завръщането си от Испания през 1939 г., преживял ужасите на Гражданската война. Заедно с него във Валпо пристигат с кораб, нает от чилийското правителство, 2000 поети, художници, занаятчии и интелектуалци от Испания. Днес къщата, която Неруда е построил в Исла Негра, нещо средно между кораб и влак, е музей, в който се чува грохотът на вълните, а причудливи колекции от пеперуди и раковини са смесени с необикновени картини, статуетки от Азия, безценни ръкописи и мебели, сякаш извадени от дъното на океана.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА