Трима мъже в живота на Патрисия Каас
по книгата „Сянката на гласА МИ“

Жозеф Каас, баща й
Работи в мина – бивш концентрационен лагер. Патрисия си спомня как всяка сутрин се будела от раздиращата гърдите му кашлица: „Тя го раздрусваше, изсипваше праха от мината, налепен в гърлото му, насичаше дъха му.“ Кашлицата била знак за Пат, че трябва да скача, да нахлузва ботите и анорака си, под който майка й я увивала с вестници, за да й е топло, и да тръгва за училище. Не са имали средства за ваканции, но Жозеф бил цар на дансинга на местните забави в селцето Стиринг-Вендел, пък и не само. Майката на Пат Ирмгард, домакиня, за разлика от мъжа си предпочитала дома си и немските списания за живота на звездите и кралските особи. Любимата й звезда била Грейс Кели. „Впрочем русокосата красавица е вдъхновила мама за моето име. На немски Грейс Кели се казва Grazia Patricia...“ – пише певицата.

Лудият фен
Веднъж преди второто турне на Патрисия на вратата на апартамента й звъни непознат. Слага крак на прага, за да й попречи да затвори. Не иска да й причини болка, обяснява, а само да я защити от лошите, които мислели да я отвлекат. Показва й нейни лични снимки, снимки на близките й. Започва да й се обажда често. Една нощ опитва да проникне в дома й маскиран с противогаз. Патрисия наема бодигард, препоръчан й от Ален Делон. Концертите й започват по-късно заради претърсванията на влизане. А тя подозира всяко обяснение в любов, всеки леко прекален жест на приятелство. Тормозът от лудия фен продължава две години. Той минава и през затвора, защото отново нахлува в апартамента й, подготвил отвличане. А Патрисия дълго се буди от най-малкия шум през нощта и минават часове, докато заспи. Лудият фен отключва спомен за насилие от нейно гадже през тийнейджърските й години. Вече е преодоляла тази трамва. Разказва, че има и близка приятелка своя фенка.

Милиардерът
Името му не е споменато в книгата. Разказана е само тяхната любовна история, в която румънските медии разпознават румънски бизнесмен, женен, с две деца. Казва се Ремус Труица. Запознават се на парти, където Патрисия Каас е поканена да пее. И докато е на сцената, той стои срещу нея, облечен в смокинг, и държи жена си под ръка. Плаче на песните й. На следващата сутрин взема Патрисия с червения си болид от хотела й, за да я разходи и да се обясни в любов. Разменят телефони и есемесите им един към друг зачестяват. Три пъти дневно певицата получава екстравагантни букети: първият – за добро утро, вторият – за да я придружава в нейния ден, третият – като пожелание за сладка нощ. Веднъж милиардерът кара цяла нощ с новия си болид, какъвто иска да подари и на нея, за да обядват двамата заедно. И е лято – сезонът на влюбените. Често са заедно. Кани я да пее на яхтата му. Говори й за бъдещето им. За тях. Че ще живеят на остров. Че тя е жената на живота му. и тя му вярва. После пътуват заедно къде ли не – от Лондон до Монако. И така до есента, когато спира да се обажда. Спира да й пише.

„Обожавам работата си – споделя Патрисия Каас в книгата си „Сянката на гласа ми“ – и този номадски живот, малко авантюристичен и неспокоен. Обожавам да кръстосвам планетата, да спя всяка нощ на различно място, непрекъснато да съм чужденка. Да усещам вълнението преди да изляза на сцена, отпускащото опиянение, удивлението, което ме изпълва, когато стъпвам за първи път в някоя страна. Приключенията са мястото, където моето съществуване се вплита в ежедневието. И понякога между тези непрекъснати пътувания като венециански фенери, висящи сред въздушните течения на бала, се включват любови, между другото.“