Наричат я френската Мадона. Родена е в малко селце до границата с Германия. Дъщеря е на миньор и домакиня и е най-малката от седем деца. Без да е учила музика и пеене, още в началото на кариерата си (1991 г.) е номинирана за наградата ECHO (на Германската асоциация на звукозаписните компании) заедно с Шер, Тина Търнър, Мадона и Уитни Хюстън. Печели Шер, но Патрисия е спечелила сърцата на такива световно желани мъже като Ален Делон и Джеръми Айрънс. Една от много коментираните й и скандални връзки е с румънския милиардер Ремус Труица, женен, с две деца. Жерар Депардийо издава първия й албум. Дейвид Линч скоро я покани да участва в албум с Моби, Аланис Морисет, Нанси Синатра и още 11 артисти, който се продава благотворително за подпомагане на деца с проблеми.

Гласът й е и любов, и мощ, и болка, и дълбочина, защото в живота й има много – от шеметния успех на сцената до сталкъри и фенове с психични отклонения – прекрасни любови, разпиляващи се във времето, и драматични раздели и загуби на близки (майка й умира от рак доста млада).

Турнето й е в подкрепа на едноименния албум Kaas Chante Piaf, който издаде през ноември 2012. Преди него публикува своята автобиография L’Ombre de ma voix („Сянката на гласа ми“, ИК „Сиела”), а съвсем отскоро лансира и свой парфюм.

La vie en rose
Пристигаме в Остенде – туристическо градче на брега на Северно море в Белгия. Комплексът Kursaal, в който Патрисия Каас ще пее, е на крайбрежната улица. Духа силен вятър, гларусите висят мързеливо в небето, носени от въздушни течения. Плажът е пълен с разхождащи се хора. Посреща ни Сирил Приер – мениджър на Патрисия от началото на кариерата й. Двамата се запознават в края на 80-те, когато тя записва втората си песен, а той менажира известни френски групи. Влюбват се, започват да работят заедно. После интимната им връзка прекъсва, а професионалната продължава и както пише Каас в автобиографията си: „Нашата любовна история никога няма да свърши.“ Сирил ни води зад кулисите. Преди сцената има стая, оформена със стени от плат. В нея са подредени сценичните костюми на френската певица, дело на дизайнера Густаво Линс. На сцената се разгрява балетист, двама музиканти свирят части от песни. Този спектакъл на Патрисия е посветен на 60-годишнината от смъртта на Едит Пиаф. Животът и на двете е пълен с рози от техни почитатели, а всъщност никак не е розов.

Патрисия се появява на сцената в лек бял пуловер и тъмночервени джинси, гримирана. Махва ни леко и се усмихва плахо. У Патрисия има финес, но и плахост, необяснима след шестнадесетте милиона издадени диска и над 25-годишната й кариера на световната сцена. Концертът в Остенде е 64-ият от общо 125 на три континента. Турнето й започна през ноември 2012 и включва най-престижните световни зали – Royal Albert Hall в Лондон, Carnegie Hall в Ню Йорк, Olympia в Париж, Театр оперетты в Москва, Sejong Cultural Center в Сеул.

Каас и екипът й са работили над този проект две години. Подготвят го като лайв-шоу, после записват албум с Кралския лондонски филхармоничен оркестър. Дирижира полякът Абел Корженевски, автор на музиката за филма на Мадона „W.E.“ и номиниран със Златен глобус за работата си по филма на Том Форд „A Single Man“. На Корженевски е и аранжиментът на песните в албума „Kaas chante Piaf“. Звучат като филмова музика.

Разговаряме в гримьорната й. На въпроса как би се описала с една дума, Патрисия отговаря „Нежност“. И погалва бялото си кученце Текила, подарък от режисьора Клод Льолуш след филма „А сега... дами и господа“. В него тя играе главната роля и си партнира с Джеръми Айрънс. Малката Текила придружава певицата навсякъде по света. В семплата гримьорна забелязвам бели свещи и плюшено мече. Пат (както наричат Каас близките й) го носи със себе си отдавна. Купува го сама на 18 за болната си от рак майка. „Търсех нещо, което да й казва, че съм до нея в болничната й стая даже когато не можех да бъда. Реших си, че това мече ще я пази. Взех го от магазин в Берлин и концентрирах в него всичката си сила, нежност и любов.“