Кое му е трудното на интересния живот според вас?

Жертвите в личен план. Работила съм на всички континенти. Но това ми е коствало много в личен план, плащала съм висока цена. Около мен има много успешни хора, но нито един не е минал без лична жертва в името на кариерата. Била съм на другия край на света на рождения ден на дъщеря ми. Да, ще има и други рождени дни, но точно този минава без мен. И няма да се върне.

Това, че имате само едно дете, също ли е жертва?

В нашия случай беше работа, работа, работа. И ако някога съм съжалявала, че имам само едно дете, то е заради него – че е самичко. Макар че има много братовчеди, приятели. Иначе за себе си съжалявам, че не съм имала повече време за дъщеря си.

Сега, като погледнете назад, смятате ли, че си е струвало? 

Труден въпрос. Бях решена да постигна независимост и сигурност за семейството и за себе си. А като излязох от България и се сблъсках с предубежденията към нас, към това се добави и амбицията да съм добро лице на българите от моето поколение. Ние бяхме ограничавани от комунистическата система, но това не значеше, че бяхме ограничени, неспособни и че не можем да надработим колегите от другите страни, дори те да са с дипломи от най-престижните университети. Постигнах целите си и ако се върне назад времето, пак бих избрала тази съдба, но не ми се обръща езикът да кажа, че си е струвало. Няма цена пропуснатото време с тези, които най-много обичаме.

Има ли нещо в миналото ви, което се боите да не излезе наяве?

Моят живот е отворена книга – работа, работа, работа и малко късмет. Никога не съм крила нищо – от 15 години декларирам всичко, което притежавам, такова е изискването към всеки от мениджърския екип на Световната банка.  Комсомолски активист не съм била, не че е нещо лошо. Произходът има значение дотолкова, доколкото дава по-добър или по-лош старт. Но всеки сам си пише биографията. И в нея има и епизоди като на студентската бригада в консервната фабрика в Ловеч, където бяхме заедно с Ренета Инджова, да ни накажат и да изпуснем концерт на Лили Иванова. След тази бригада се записах в университетския отбор по хандбал, за да ходя на спортни лагери през лятото, вместо на бригади. Играех в турнирите с номер 8 на фланелката, скоро го казах на Христо Стоичков.

И Как продължиха отношенията ви със спорта?

Като станах асистент, влязох в баскетболния отбор на преподавателите в УНСС. Да, нямам ръст, но бях много бърза. Бях първата напред, първата назад. Спортът е много добро нещо, особено колективните спортове. Създават чувство за екипност.

Откъде е името ви Кристалина?

От модата на буквичките. Аз съм кръстена на баба ми Кръстина от Любимец, при която прекарвах лятото като дете. Глезеше ме, но и ме будеше сутрин да берем тютюн. Двамата с дядо работеха от тъмно до тъмно – научиха ме да нижа тютюн и бях доста добра. Ето я баба Кръстина, качена на ски! Историята мълчи дали се е научила да ги кара, но е приела предизвикателството да пробва.

ЗА КОГО Е ГЛАВАТА НА ОВЕНА?

В началото на 90-те години Кристалина Георгиева водила делегация на Световната банка в Киргизстан – затворена до разпадането на СССР държава. Чужденците били сензация и местните искали да покажат цялото си гостоприемство. Делегацията трябвало да пропътува 200 км от Бишкек до Баликчи, тръгвайки в 8,30 сутринта след закуска, обилно полята с водка. Кристалина мислела, че каквито и да са пътищата и допустимата скорост, някъде по обед би трябвало вече да са пристигнали там, закъдето са тръгнали. Но! Оказало се, че навсякъде по пътя има села и градчета, в които трябва да се спира и да се уважава ритуалното посрещане на делегацията. Нейният ръководител, най-важният гост, трябвало да вземе главата на специално заклан и сварен овен, да отреже ухото и да изяде окото. На Кристалина й прилошало само при мисълта, че трябва да го направи. Но още при първото спиране домакините се засуетили и заговорили нещо на техния език. След което най-главният от тях с огромно неудобство обяснил на Кристалина Ивановна, че тъй като е жена, не може тя да вземе главата на овена – религията повелявала тя да се дава само на мъж. Въздишката на облекчение била много кратка, защото двамата мъже под ръководството на Кристалина били... вегетарианци. Но единият от тях трябвало да се жертва – Кристалина му наредила да удари няколко водки и да не отказва главата на овена в името на мисията на Световната банка в Киргизстан. Така от глава на глава пристигнали на брега на езерото Исък Кул в два през нощта.