Налага ли се винаги, когато някъде се случва нещо лошо, да заминете, или е възможно да ръководите екипа от кабинета си в Брюксел?

Аз започнах след земетресението в Хаити. В момента, в който успях да организирам допълнителни 90 млн. долара, заминах. Станаха наводненията в Пакистан – прекъснах си отпуската, отидох там. При тройното бедствие в Япония изпратих 15 души екип да координира доставките и казах, че идвам със следващия полет. Още не знаехме какво ще стане във Фукушима, заминахме с дозиметри на реверите. Не мога да изпращам хората си някъде, където аз не съм готова да отида. В работа като моята е важен личният пример. А и друго е човек като види с очите си...

Страданието ли?

Да, едно е да гледаш телевизия, друго е да усетиш с всяка своя клетка. Не мога да се отърва от една картина – недохранени деца в клиника в Африка. Бях за малко в София при внучката си. Здрава, весела, играе, смее се, плаче. На следващия ден съм в Чад, в клиника. В първата стая са най-тежките случаи – 40 дечица с майките си. Цари гробна тишина. Толкова са слаби, че дори не могат да изплачат. Във втората стая са по-леките случаи – никога не съм се радвала повече на детски плач! Тази сцена ме накара да прегърна каузата за борбата с глада. Докато съм жива и в тази работа, и в следващата си ще давам всичко за това.

Мъж на ваше място дали би се справял толкова добре?

Всички сме хора. Но жените сме по-съпричастни, особено към страданието на децата. А тази съпричастност значи и по-добър шанс да изкореним проблема. Дечицата в Чад нямаше да са на това дередже, ако рано сме разбрали за заплахата от остро недохранване и сме действали рано. Предотвратеното бедствие струва от 4 до 7 пъти по-евтино от случилото се, на което трябва да се реагира.

Къде прекарвате отпуските си?

На различни места, но обичам слънцето и морето, така че трябва да е плаж и да мога да плувам.

Има ли място, където не сте била, но ви се иска да отидете?

Да, Бутан, страната, в която мярката за богатството на обществото е „брутното национално щастие“.

Пазарувам по-често, отколкото готвя. Обичайно вечер съм на салата, а в редките случаи, когато си готвя, правя гювеч или баница. От време на време ме обзема вдъхновение и за специалитети – имам един, „добра жена“ се казва, със зеленчуци, крехко свинско, наденички и къри. Хит е сред приятелите ми във Вашингтон.

Прочетох някъде, че знаете сръбски. Това пък защо, кога и как заедно с английския, френския, руския?

Готвех се за Световната банка. Разбрах, че за Източна Европа и бившия Съветски съюз се търсят хора, които говорят езиците на региона. Тогава научих малко сърбохърватски, за да мога да чета, ако ми се наложи да работя в бившата Югославия. Не се наложи и така този език мина в пасивен стадий, за разлика от руския и английския, които ми свършиха много работа. А с френския напредвам, както обещах на изслушването в Европарламента.

А коя ви е любимата книга?

Обичам да чета биографии, автобиографии, историческа литература. Екологията като тема ме вълнува много. Но си давам сметка, че най-много съм препрочитала Ярослав Хашек. „Приключенията на Швейк“ за мен е потвърждение, че смехът може да спаси света. А, и Джером К.Джером си препрочитам.

Имате ли своя рецепта за добър външен вид?

За мен най-важни са позитивните мисли, спортът и след определена възраст – добрата козметика. Опитвам се поне два пъти седмично да ходя на фитнес, обичам да танцувам и не пропускам възможност да се хвана на хоро. В Световната банка през 2007 направихме страхотно представяне на българските народни танци и бяхме във финалната петица като любимци на публиката. В Брюксел също често съм на хорото.

За колко време приготвяте куфара си?

За 15 минути. Имам стандарт за подреждането му, а в него винаги седи един медицински пакет, тъй като често тръгвам към места, които са опасни.

Как пазарувате дрехи, обувки, аксесоари?

Смених континентите, но не и навиците си – все още си купувам облекло и обувки, когато съм в Щатите. Имам си любими марки, които „пътуват“ отлично. Често след дълъг полет трябва да отида на официална среща – затова повечето ми дрехи са избирани да изглеждат добре дори и ако преспя с тях или са били на гърба ми 10-12 часа. Обувките ми – да са удобни и елегантни. Ползвам малко аксесоари, гледам да са стилни и ненатрапчиви.

Колко години сте заедно с Кино?

39. Запознахме се на сватбата на наши приятели. Много бързо се сприятелихме. При някои любовта води към приятелство, при други – обратно. Ние бяхме от втория тип.

Сятате ли се за водещата фигура във вашето семейство?

Имам много добър съпруг, добър и скромен човек. За много неща той е правил възможни моите стъпки. Като се е грижил, да кажем, за нашата дъщеря. Без неговото чувство за солидарност на мен щеше да ми е много трудно да постигна това, което съм. За мен рецептата за успеха е всеки да поема тези отговорности, които най му прилягат. Това е формулата и за успешен брак. На мен ми провървя да работя интересни неща на интересни места. Но не мога да кажа, че това е само моя заслуга. Ако го нямаше човека до мен, подкрепата му, да знам, че всеки момент мога да се облегна на него, да разчитам за всичко, в никакъв случай нямаше да стане така. За моите успехи героят е той.

Какво ви привлече у този мъж, Кино Кинов?

Най-много ми хареса, че не беше кресльо, а спокоен човек. Много приятен за компания, човек, на когото можеш да се довериш да те заведе до дома ти и в 5 сутринта. Дори и да няма пари за такси и да трябва да върви пеша, както често се случваше. Той също вади приятно чувство за хумор. Внимателен е. И такъв си остава до ден-днешен. Много свестен мъж!

Празнувате ли на датата, когато сте се оженили?

То беше на рождения ден на съпруга ми, така че е двоен празник, стига да не съм някъде по света на този ден.