стефани чиива: купеният бюст не те прави по-добър актьор
Стефани Чийва (Стефи Гьорчева) е от малкото успели българки в Холивуд. Прочу се като дубльорка на Мадона за каскадите й в разбунилия духовете покрай войната в Ирак видеоклип American Life.
Пепа Петрова 02 December 0002
Стефани Чийва (Стефи Гьорчева) е от малкото успели българки в Холивуд. Прочу се като дубльорка на Мадона за каскадите й в разбунилия духовете покрай войната в Ирак видеоклип American Life. (С подходящ грим двете си приличат много.) А сред звездите, с които си е партнирала или е дублирала, се нареждат и Джет Ли, Дон Джонсън, Памела Андерсън, Доли Партън, Кари Тагава, Сандра Бълок, Джеки Чан и др. Тя получи наскоро главна роля в екшън и продуцира филм. Зашеметяващ успех за една българка в Меката на киното - Холивуд. А житейската й история пък е достойна за холивудски филм.
14 години по-рано
Стефи напуска България през 1996 година и заминава в САЩ със съпруга си американец. Преди заминаването у нас тя има свой клуб по бойни изкуства и обучава над 100 души, някои от които стават по два и три пъти световни шампиони. Самата тя се състезава в националния отбор по таекуондо и има спечелени един бронзов медал от европейско и 21 златни от национални състезания. Още с пристигането си в Ел Ей впрочем Стефи е приета в International Martial Arts Hall Of Fame.
2004-а, Лос Анджелис
През тази знаменателна за нея година спортистката актриса и каскадьорка се е върнала за малко в България и е бременна с първото си дете, а мъжът й я изоставя, защото се връща към кокаина. Стефани Чийва, както е известна в Холивуд, заминава сама, бременна, за Лос Анджелис. Скоро след това получава първото си голямо признание - статуетка за “Най-добра екшън актриса”. Това й отваря вратата за десетки нови роли в киното. Осемте години, в които работи упорито в Америка, дават плод. Връзката й също се възстановява – след осемнайсет мъчителни месеца на трудности и самота двамата с мъжа й успяват да намерят път един към друг.
2009-а: две деца, нови проекти, главна роля и...
трето дете на път
В момента Стефани работи върху ново холивудско заглавие и преговаря за партньорство в киното със сина на Шон Конъри – Джейсън.
Срещата ни е на детска площадка в Бевърли Хилс. Тя идва с двете си деца Заян и Теона. Придружават я винаги, даже и на бизнес срещи, защото не е склонна да се довери на детегледачки. По същата причина аз пък водя моята тригодишна дъщеря Джоана. Малките се заиграват, а ние правим интервю специално за списание EVA.
Стефани, получила си главна роля в нов филм. Би ли разказала малко повече за него и за твоята героиня. Как успя да се пребориш на кастинга в тези времена на криза?
Бях препоръчана от екшън актьора Сони Сисън, с когото съм работила преди години. Режисьорът търсеше добра актриса, която освен да изпълни талантливо и драматично ролята, да се справи и в бойните сцени с оръжие. След първата среща направихме тест с камера и после ми съобщиха, че съм получила ролята. Героинята ми Инна e агент от European Inteligence. Започнахме снимките, направихме рекламна уебстраница: www.Quickfire3D.com, но скоро след това разбрах, че съм бременна с трето дете, и сключих договор да продуцирам филма.
Работиш и върху друг проект?
Преди месец се срещнах с Джейсън Конъри, синът на Шон Конъри. Джейсън беше доста търпелив и внимателен и издържа геройски срещата ни, на която също отидох с двете си деца. Предложих му сценария за филма Major - исторически, основан на реална история. Джейсън е очарован и иска да започваме работа веднага. Ще бъда продуцент. А децата ще бъдат с мен на снимките. За мен е важно да съм на първо място майка и след това продуцент и актриса. В края на живота ми единствено връзката с Господ, мъжа ми и децата ми ще има значение.
За втори път ти се случва да забременееш преди снимки на филм. Майчинството пречи ли по някакъв начин на кариерата ти в Холивуд?
Не е лесно да ходиш по служебни срещи с деца - синът ми е на 5 годинки, дъщеря ми - на 20 месеца. Но фактът, че съм майка, ме прави по-свободна като личност и ме вдъхновява да създавам по-стойностни неща. Кара ме и да ценя времето и работата си повече отвсякога. Освен това благодарение на чудесните ни взаимоотношения с децата през 2007-а успях да заснема дългометражен филм, и то при положение, че синът ми беше непрекъснато до мен. Точно тогава между другото в началото на снимките забременях с дъщеря ми. Преминах и през целия процес на постпродукция с двете си деца - тогава бяха на 4 и на 1г.
Бойните изкуства до каква степен те направиха боец и в живота?
В Холивуд е популярна идеята за красиви и грациозни жени, които могат да се справят с бандитите. Така че това винаги ми отваря врати. Бойните изкуства бяха необходима стъпка, която ми помогна да съм това, което съм сега.
Наложи ли се да се разкрасяваш допълнително при пластичен хирург заради киното?
Лос Анджелис е град, в който красотата се купува и продава отдавна. Но това, което аз разбрах, е, че тя въобще не гарантира смислени и значителни роли. Истина е, че си купих холивудски бюст, и от 2005-а насам тези гърди свършиха немалко работа. С тях кърмих сина ми до 2 години и половина и после дъщеря ми. Все още я кърмя и тя няма намерение да се отказва скоро. Предстои да се роди и третото ми дете... Така че поне още две-три години не ми мърдат. (Смее се.) Казах на Келси (съпруга й – б. р.), че искам да си сложа ботокс на челото и около очите. Той отговори, че ще стане само през трупа му. Засега се старая да остарявам грациозно. Използвам само естествени екологично чисти продукти, защото всичко друго е вредно.
Защо е толкова трудно българин/българка да стане истинска световна звезда? Ето Украйна даде на света Мила Йовович, която проби даже без силикон.
Талант плюс точните хора - това е формулата. Мила е една от най-талантливите и прекрасни хора на земята - обичам я! Дошла е в САЩ, когато е била на 5 годинки. Нейната история е различна от тази на голям човек, дошъл като имигрант с един куфар, без документи и намъчил се с нелесния живот. На 12 Мила беше корица на списание Vogue, по-късно се омъжи за режисьора Люк Бесон и благодарение на него направи големия си пробив в киното. Освен това виж и нашия губернатор Арнолд... Не е достатъчно само да си талантлив. Трябва да имаш и контакти с точните хора в точното време.
Защо замина за САЩ навремето? Кои от своите мечти осъществи и за кои трябва да се бориш още?
С промените в България и в света на бойните изкуства през 1994 не виждах богата професионална перспектива. Предполагах, че имам по-голям шанс за изява в киното в Щатите. България е дала много талантливи хора, които са обогатили света. Бойните изкуства не са изключение. Всички признават, че българите имат високо техническо майсторство. Именно то ми отвори пътя като каскадьорка и дубльорка в бойни сцени. Така открих и любовта си към актьорството и започнах да мечтая за участие в смислени филми и за “Оскар”. За съжаление в началото не се случи, но вече продуцирам и имам възможността да избирам сценарии, които ме вдъхновяват. Кой знае, може да има перспектива и за наградата на Академията. Този път обаче не я искам за себе си. Ако я получа, ще използвам престижа, за да обърна вниманието на хората към нещата, които наистина имат значение.
Например...
Това, че на всяка минута 2 деца са продадени за сексуална експлоатация, като възрастта им е от 4-месечни бебета, 5-годишни момиченца и момченца до 13/15-годишни, които са продавани за $300 за насилствена проституция. Може ли някоя майка да си представи какво се случва на едно дете след насилствен сексуален акт на тази възраст? Те са бити жестоко. Изваждат им очите, ако не се подчинят. Затварят ги в ковчези, пълни с насекоми. Това се случва в нашия “цивилизован” свят. Всеки обикновен човек си мисли, че нищо не може да промени, но българската поговорка казва правилно: капка по капка вир става. Триста човека дадоха по $1 и откупихме момиченце на 5 години. Работя с организации, които се борят срещу тези престъпления. Хората, които ги оглавяват, са обикновени. В един момент от живота си са си дали сметка, че не могат да спасят всички, но да помогнат дори на едно дете, е достатъчно.
Каква е следващата ти благотворителна акция?
С мъжа ми спонсорираме 3 деца - две в Индия и едно в Уганда. $1 на ден им осигурява подслон, храна, медицинска помощ, чиста вода и образование. Те са надеждата, че следващото поколение ще излезе от кръга на прекалената бедност и ще донесе позитивна промяна на обстановката в собствената си държава. Работя с няколко организации, които приютяват децата, преди трафикантите да стигнат до тях. Също планирам да продуцирам игрален филм, съпроводен от документален с такава тематика, и всички приходи да отидат за построяването на повече домове за деца, най-вече в Бирма и Тайланд.
Как се разбирате с твоя американски съпруг?
Келси ми е най-вече морална подкрепа. Страхотен екип сме - и креативен, и като семейство. Уча много от него. Всъщност учим се взаимно на професионализъм. Ако сме подходящи за определен проект, работим заедно, но ако не, не се пробутваме само защото сме семейство. Така поддържаме авторитета си на професионалисти във филмовата индустрия. Иначе има културни разлики, разбира се. Например аз говоря много силно по телефона и не понасям да се хвърля храна. Българските ми приятели се отбиват вкъщи, без да се обаждат предварително. Често Келси не схваща шегите или историите ми, подчинени на българска логика. Мисля, че все пак постепенно свиква и добива български навици - обича кюфтета, шопска салата и казва: “Опа!” И маха с ръка като българин, за да покаже, че съм откачалка...
Как намери сили да простиш на мъжа си, с когото се разделихте, докато беше бременна с първото ви дете?
С Келси се запознахме на снимките на шоуто VIP, където дублирах Памела Андерсън. Той беше помощник-оператор. Когато го видях за първи път, знаех в сърцето си, че е мъжът за мен. Скоро и той ми каза: “Каквото и да стане, знам и съм сигурен, че за мен няма друга жена на света.” След около година, през която живяхме заедно, се сблъскахме с факта, че имаме различни идеали, и това беше проблем. Отгоре на всичко той се беше върнал към кокаина. Обвинявах, натяквах... Бях бременна, когато се разделихме. Изтече година и половина, преди да сключим официален брак. През това време нито един от нас не беше романтично обвързан с друг, но всеки трябваше да намери пътя си до другия. Отдавам всичко на милостта на Бога. Благодарна съм за изживяното, което направи по-добри и двама ни. Ако има нещо, което мога да посъветвам млади двойки, е да не живеят заедно и да нямат секс преди брака и винаги да са с отворено сърце за промяна към по-добро независимо колко трудно е.
В очите на много хора ще изглеждаш старомодна с това послание. Сега младите в България често започват със секса още на 12 години...
Дълго време не успях да разбера защо Бог казва да запазиш секса за брачното легло. Когато аз раснах, съвестта ми беше чиста. Мислех, че ако съм влюбена в някого, имам пълно право на физическа интимност с него. От подобно мислене направих аборт на 24. Сега знам, че докато една жена разбере, че е бременна, детето в нея има сърце, ръце, крака, пръсти... Знам също, че бебето чувства болката при
аборта... Ако някой иска да знае истината за абортите и да види снимки, може да отиде на www.priestsforlife.org.
Така че разбрах защо има смисъл да оценяваш и да пазиш себе си. Мъжете са ловци. Истинската женственост е в това да станеш желана духовно, да си фантазията и най-ценната награда, така че мъжът да те завоюва с любовта си, с предаността си до живот. Според мен сексът със съпруга става все по-добър с течение на времето, особено когато и двамата се третирате като гаджета в най-добрия смисъл на думата.
Ти какво ценно американско взе, за да се адаптираш по-лесно, и кой от българските си навици остави в България?
Мисля, че се научих да уважавам границите на хората и да не приемам всичко лично. Не казвам, че това е типично български навик, но все още се уча да изслушвам хората, без да ги прекъсвам.
От колко години не си била в България?
Откакто забременях със сина ми през 2004-а. Планираме визита в идните години, защото Заян с гордост заявява, че е наполовина българин, и няма търпение да види родината на майка си. Въпреки че тук се чувствам като у дома си, Келси често се шегува, че ако ме слуша, всичко най-хубаво е българско и всичко има корен в България. В едно сме единодушни обаче - че българската храна е най-вкусната на света и че по-благоуханни плодове и зеленчуци не раснат никъде другаде.