И все по-често при общо добро здраве на двамата родители наследници няма и няма. Тогава? Търсенето на проблема излиза от сферата на гинекологията. Когато лекарите не намират медицински причини за безплодие, започват да говорят за функционална стерилност на партньорите, която се корени в психиката на мъжа или жената. Преди обаче да потърсите психолог, е добре да се уверите, че между вас и партньора ви не съществува

Имунологична несъвместимост

Според акушер-гинеколога д-р Динчо Георгиев тоталният отказ от идеята за бебе или осиновяването понякога се оказват по-ефикасни, отколкото всички опити да се зачене ин витро. Те просто отключват процеса на зачеване по естествен начин.

Освен запушени тръби, кисти и липса на овулация, спермограма на партньора сигнал за имунологичен стерилитет може да е както неслучващата се бременност, така и спонтанното помятане.
Ако не забременявате в течение на година, а двамата сте здрави, трябва да си направите посткоитален тест. Трябва да отидете при гинеколога си по време на овулация, между 6 и 10 часа след полов акт.  Според резултатите се назначава подходящо хормонално лечение.

Д-р Георгиев разказва за млад здрав мъж с годни и достатъчно на брой сперматозоиди, които, скупчвайки се на групи, ставали неефективни. Това също е в категорията имунологични причини за стерилитет, изискващи специфично лечение, не задължително хормонално.

В два центъра у нас се работи върху имунологична несъвместимост – клиниката на д-р Стаменов (доц. Балтаджиева) и Клиниката по биология към ВМИ-Плевен (доц. Красимира Конова).
В българските клиники за лечение на стерилитет обикновено няма психолози. А именно с тяхна помощ понякога може да се забременее. Неразрешени подсъзнателни конфликти и страхове - оказва се - влияят на процесите в организма. Постоянната тревога води до спазми на шийката на матката и маточните тръби, възпрепятствайки проникването на сперматозоидите. Психологическите проблеми също нарушават хормоналния баланс.

Дебрите на страховете

Страх пречи на тялото на жената да зачене, дори и физиологични причини да няма. Не сте готови да поемете отговорност за новия живот, подсъзнателно се страхувате, че детето ще попречи на вашата кариера и ще имате проблеми след раждането с фигурата. Възможно е и да сте психологически незрели и дори инфантилни, искате да получавате повече внимание и грижи – какво ти бебе!

При такава ситуация в благоприятния за зачеване период обикновено партньорите започват да се карат, да избягват секса, да пътуват в командировки, да боледуват и изобщо да правят всичко, за да изключат възможността от зачеване. Изходът е да си признаете защо ви е нужно бебе. Дали не е само за да не ви питат роднините какво става и защо все още нямате, пък ви е време. А ако наистина го желаете, постарайте се да намалите градуса на емоционалното напрежение по повод на липсващата бременност.

Ако вашата майка се е отнасяла с вас жестоко или не сте могли да намерите общ език с нея, подсъзнателно и вие не искате дете. Просто се боите, че схемата на вашето поведение спрямо него ще бъде същата. Психологическите проблеми в майчинско-детските отношения водят до това, че подсъзнателно жената се отказва да приеме майчинската роля. Тогава също зачеването е проблем. Психолозите говорят не за функционално безплодни жени и мъже, а отбелязват функционално безплодни бракове.

Синдромът Питър Пан

Психотерапевтката Инна Бранева от опит смята, че при мъжете много по-трудно би могло да се проследи пряка връзка между психичното състояние и способността им за оплождане. По-лесно се проследява такава връзка при жените. И се изолират няколко причини, едната от които е страхът от порастването, нещо като синдрома Питър Пан.

За жената една от големите инициации в чисто ритуално духовен смисъл е да стане майка. Тази роля я определя като зряла. Смисълът на раждането е да влезем в нова роля. Има жени, които раждат и после носят детето на родителите си. Други просто не желаят да раждат, за да не влязат в новата роля. И това е лично решение.

Морално е да признаем правото на жената на такъв избор, казва Бранева. Защото понякога натискът на обществото довежда до това човек да бъде вкаран в роля, която не желае, и от това страда връзката родител-дете.

Психотерапевтката е имала и няколко случая, в които жената може да приеме детето само ако то е от един пол, не и от другия. В единия случай жената не можела да приеме, че бебето й ще е момче, защото като малка била в голямо съперничество с брат си. Във втория пък майката не искала момиче, за да не преживее то същите неща като нея в детството й. При такива страхове е възможен и стерилитет.