Не знам какви тъмни вулкани дремят в Александър, обаче е толкова чаровен с топлите си очи и добрата си усмивка, че по нищо не личи, че ги има. Лошото момче от филма „Тилт“ и от тв сериала „Под прикритие“ всъщност досега е направило една необмислена стъпка в живота си, но пък с голямо желание и любов. Слава богу, оказала се успешна. За какво става дума ще разберете от самия него.
Александър Сано пред EVA за обратите в живота си, за приятелите, плановете и любимите хора, които го правят щастлив.


Сашо, защо си толкова зает, че едвам те хванах за интервю? Какво правиш, къде търчиш? Правя едни и същи неща от 4 години. Заедно с двама мои най-добри приятели, единият от които живее във Виена, имаме фирма „Агрегат“ за дигитална дистрибуция на музика и със сигурност сме най-големият агрегат на Балканския полуостров, а може би и в Източна Европа. Даже наблюденията ми показват, че сме в Топ 10 на най-добрите агрегати в света. Накратко, извървяхме някакви правилни крачки, правихме нещата, както вярвахме, че трябва да се правят, и резултатите са налице. От година нещата вървят все по-добре. Същевременно снимам.

Чух, че миналото лято Нели (Нели Атанасова, с която живеят заедно от няколко години - б. а.) е правила интериора на дискотека и ресторант в Златни пясъци. Т.е. вече има фирма за интериор, както беше планирала? Не, но всеки път, след като ни снимат вкъщи, има поръчки. Смея да твърдя, че е много по-добра от доста учили дизайн. Ще ти дам един пресен пример. Купихме от “Икеа” едни кутии за обувки и ги наредихме до стената в коридора. Връщам се и какво да видя. Запълнила ги отгоре с речни камъчета, сложила отзад няколко лампички и станало прекрасно. Елементарни неща, но на мен никога дори не може да ми хрумнат. Усещането за дом не е просто някакви подредени, скъпи мебели. То е магия. А при нея я има. Жена ми просто влиза в едно пространство и прави от него дом. Всички имат нужда от такъв уют. Включително и мъжете. Обзалагам се, че апартаментът на Нели е най-уютното и красиво панелно жилище в София.

Вероятно обаче скоро трябва да мислите за реконструкция, защото и дъщеря ви Ава трябва да има самостоятелна стая. Абе, мисля да строя къща в едно село на 15 км от София в подножието на Стара планина. Преди години с майка ми взехме място там, така че терена го имам. Не съм започнал специално да събирам пари, но работя много и в момента, в който съм готов, ще започна. Какво значи да си купиш кутийка в някакво блокче на спорно хубаво място в града при 1200 евро на квадрат? Това никога няма да го направя. За тези пари такава брутална къща ще си построя, че просто ти е бедна фантазията.

Как ще изглежда вашата къща? Ще бъде на два етажа, но не квадратна, ориентирана в определена посока... Не мога да я опиша, просто трябва да се види. Първото нещо, което ще ти мине през ума, ще е колко е красива. Освен това обаче всичко, което е проектирано в нея, е изключително премислено.

В твоя живот досега има ли нещо недомислено? Сигурно. Не може да няма. Слава богу, всичко, което не съм домислял, най-вероятно не е било толкова жизненоважно, защото не е довело до нещо, което да ми създаде голям дискомфорт.
Виждаш ми се много премерен за твоите 35 години. Такъв съм поне от 10 години, така съм възпитан. Баща ми, светла му памет, беше смислен и премерен и предполагам, че от него съм го наследил. Всъщност ето, сещам се за нещо, което можеше да се окаже доста неприятно. Не ми беше много осмислено например създаването на семейство. Защото и за мен, и за Нели се случи суперсветкавично - просто тя забременя с Ава. И нямах време да осмисля решението си. Точно в този момент световната криза навлезе в пълна сила в България, а бившите ми съотборници от проекта „Мангасарян“ решиха да напуснат един по един, проектът спря, а той беше единственото, с което се занимавах тогава. Четири години се издържах от него. И в един момент, когато от сам човек станахме трима - заедно с Иво, сина на Нели, - и в очакване на още един член на семейството, се оказах без стотинка в джоба. Общо взето, около година и половина положението беше доста стреснато.

Как се оправи в тази ситуация? Винаги съм знаел кои са ми приятелите, но в такава ситуация усещаш пълната сила и смисъл на това да ги имаш. Подкрепиха ме основно четирима човека и около тях поне още 20. Напуснах проекта „Мангасарян“ през 2009 г. с огромни заеми към приятели. Вече успях да ги изчистя.

Как се отрази на отношенията ви с Нели този кризисен за теб период? Ако трябваше да си вадя заключение за жена ми от жълтите вестници и сайтове, не трябваше дори да правя опит да контактувам с нея. Но Нели, която е едва ли не най-големият боклук според някои, меркантилна личност и какво ли не, реши да създаде семейство с мен и да ми роди дете точно когато бях на дъното... Мисля, че няма какво повече да коментирам. Преминахме заедно през това, продължаваме да сме заедно, радваме се на децата си, нещата ни се получават все по-добре. Дай боже, да е все така. Ако не ни удари метеорит, всичко друго се нарежда.

Остава само да сключите брак. Защо пък да остава? Преди да го има този тип социум, хората са се вричали я пред бога, я пред нещо друго и е било достатъчно. Защо трябва да ходя да се отчитам на държавата? Освен това във времето, в което живеем, с информацията, която имаме, и с морала, който носим, след 10 месеца нещата може да са с главата надолу. Нямаме такива индикации, но то кой ги има. Виж какво се случи с Иван и Андрей, едни от хората, които ми протегнаха ръка в трудния момент. Иван живя 7 години, ожени се и „катастрофа на брака“, както пеят „Ъпсурт“. В такъв момент и без това ти е сложно, ами трябва да се оправяш и в съдилища.

Някъде си се уплашил от развод. И на Иван, и на Андрей се случи пред очите ми. Бумащини, институции, делби, разправии. За какво? Дали децата ми са по-нещастни от това, че нямаме брак? Или пък като се оженим, ще ги направи нещо повече? Бракът е хиперотживелица в условията, в които живеем.